— Арендил! Лейди Иллиан! — Двамата се появиха на бегом, Арендил с оголен дълъг меч, Иллиан с арбалета и колчана си.
— Сред тях ще има умели бойци — каза Френтис на момичето. — Мъже, които се бият добре, без да показват гняв или страх. Искам от теб да се качиш на някое дърво и да застреляш колкото се може повече такива. Арендил, твоята задача е да я пазиш.
Арендил понечи да възрази, но Иллиан хукна моментално и той се видя принуден да я последва.
— Ти най-добре остани отзад, братко — каза Френтис на брат Грейлин, когато той се появи с меч в ръка. — Искам да организираш прегрупирането, ако се стигне до пробив.
Грейлин само вдига развеселено вежди и остана на мястото си, където скоро цъфнаха Ермунд и Давока.
— Децата? — попита тя.
— На сигурно място са, доколкото е възможно — отвърна Френтис. — Оглеждай се за куритаи и стой близо до мен. Трябва да изравним шансовете.
Греблото притича задъхан с тоягата си в ръце, лицето му бе разкривено от разкаяние.
— Съжалявам, брат… — започна той.
— Случва се понякога — прекъсна го Френтис. — Поне намерихте ли плячката си?
Греблото сви жално рамене.
— Точно така ни спипаха. Бяха ни намерили скривалището. Десет кожи със сок от червен цвят, пълни догоре. Решили бяхме, че лечителите ще му се зарадват.
Френтис не долови лъжа в думите на крадеца. „Вече не е крадец — осъзна той. — А войник.“
— Пази ми гърба, става ли? — каза той.
Греблото вдигна тоягата си за поздрав.
— За мен е чест, братко.
Тежка тишина бе захлупила лагера, всички гледаха към дърветата.
— Може пък да са изпуснали дирята ми — прошепна Греблото.
Френтис потисна смеха си и продължи да наблюдава дърветата. Противникът не се забави, появи се на бегом, но с равномерно темпо, без зов на рогове и бойни викове, просто стотина мъже с безучастни лица, които тичаха към битката с по един меч във всяка ръка. „Възскъпичко им излизаме — помисли Френтис. — Да съберат толкова много куритаи на едно място заради нас.“
— Стрелци! — извика той и лъкометците се изправиха иззад скривалищата си и стреляха. Куритаите реагираха моментално — някои се претърколиха, други се наведоха ниско или отскочиха настрани, и в резултат само неколцина пострадаха от обстрела, преди редиците им да скъсят разстоянието до бойците на Френтис. Френтис успя да повали двама, после захвърли лъка си и нападна с меч в ръка.
Видя един куритай да си просича път в група защитници, които напразно размахваха мечове да го спрат. Френтис прескочи един повален боец, парира меча в лявата ръка на куритая и заби своето по-дълго острие в окото му преди онзи да е реагирал. Нападна го друг, мечовете му се събраха като остриета на ножица в опит да обезглави Френтис, но само миг по-късно куритаят се преви на две, пронизан от копието на Давока, а Ермунд го довърши с един саблен удар.
Вик привлече вниманието на Френтис. Той се обърна и видя зад гърба си Греблото, който тъкмо замахваше с тоягата срещу един куритай, който се наведе да избегне удара, после се хвърли напред, вдигнал меча си за кос удар. Инструктор Грейлин се задвижи по-бързо, отколкото изглеждаше възможно, резна бедрото на войника роб и го повали на земята. Греблото изрева свирепо и почна да налага поваления с тоягата си сред фонтани от кръв.
Френтис огледа бойното поле и видя твърде много свои хора на земята и твърде много куритаи, които продължаваха да се бият. Огледа се за най-критичното място и видя плътна група от мъже и жени в средата на лагера, която бе подложена на атака от всички страни.
— С мен! — извика той на Давока, извади един нож за хвърляне и го метна по най-близкия враг. Ножът потъна дълбоко в горната част на ръката му, мъжът посегна да го извади, но Френтис отсече другата му ръка с един удар. Уби още двама без бавене, мечът му плющеше като стоманен бич, той парираше и нападаше, пробиваше си път през вражеската редица. Бойците се стекоха към него, крещяха и сечаха с разнообразните си оръжия. Давока и Ермунд се включиха в мелето, биеха се гръб в гръб, копие и меч мушкаха и посичаха неуморно.
„Не стигат — осъзна Френтис, докато бойците се събираха около него, а куритаите ги притискаха от всички страни. — Не освободихме достатъчно, за да създадем истинска войска.“
Тропот на копита привлече погледа му към дъното на лагера. Инструктор Ренсиал се появи в галоп между дърветата, възседнал жребеца ветеран, наведен ниско над седлото, с протегнат меч в ръка. Прониза един куритай в гърба, измъкна острието в движение и продължи напред. Уби още един с посичащ удар през рамото, прегази трети, жребецът цвилеше и тъпчеше с копита нещастника.