Един куритай изтича и коленичи пред изправения на задните си крака кон, друг стъпи с два крака на гърба му и се изстреля нагоре към лудия майстор коняр, вдигнал и двата меча над главата си. Лицето на Ренсиал си остана безучастно както винаги, той извъртя коня си настрана, а куритаят прелетя край него, пропускайки на косъм, падна, претърколи се и скочи на крака да поднови атаката, но миг по-късно падна мъртъв, пронизан от арбалетна стрела, долетяла отвисоко, която се заби дълбоко във врата му. Давока и Ермунд се спуснаха да посекат другаря му, копието и мечът изтанцуваха поредния си отлично координиран гавот.
Инструктор Ренсиал спря за миг празния си поглед върху Френтис, после отново препусна към най-гъстото струпване на куритаи, мечът му описваше съвършените сребристи дъги, които Френтис така и не бе успял да усвои докрай на тренировъчната площадка. Още трима куритаи паднаха посечени преди Ренсиал да изчезне от погледа му.
Атаката на лудия инструктор осигури на побратимите му глътка въздух, докато куритаите се прегрупираха, и оцелелите бойци се стекоха около Френтис. „Толкова са малко — мислеше си той, вперил поглед в стройните редици на куритаите, които се придвижваха да обградят отново струпаните около Френтис бойци. — Не трябваше да чакам толкова дълго.“ Сложи пръсти в устата си и свирна, силно и пронизително. Отговорът дойде незабавно — ръмжащият вой на хрътките изпълни гората, когато водачите им ги пуснаха от каишките. Кучетата се стрелнаха стремително към куритаите, които съзряха новата опасност и се прегрупираха в отбранителен строй, събраха се в една-единствена група по своя неповторимо прецизен маниер, първата редица коленичи, а втората остана права, всички мъже протегнали максимално мечове пред себе си. Внушителна, а навярно и непробиваема стена от плът и стомана.
Набрал завидна засилка, Боец скочи, превъртя се във въздуха над главите им и падна в центъра на кръга от куритаи. Само секунда по-късно в редиците им зейна пролука — хрътката късаше месо и кършеше кости, а глутницата тичаше към пробойната, която Боец им беше отворил. Френтис вдигна меча си и хукна след кучетата, бойците го последваха и нечовешкият синхрон на куритаите се пропука. Френтис посече един през коленете, обърна острието и го заби в гърдите му, видя с периферното си зрение как бойците се спускат покрай него да се включат в клането. Куритаите се биха до последно, разбира се, без да покажат паника или страх, посичани и разкъсвани от стомана и зъби. Падаха, но повличаха бойци и кучета със себе си, и така докато последният не изчезна, набучен с мечове като игленик.
Френтис преброи набързо хората си, които залитаха изтощени след края на клането. „Останали са не повече от петдесет — заключи той. — И от тях поне една трета са ранени.“
Джанрил още беше сред живите и сечеше нещо скрито под папратта с бавни методични движения. Спря да сече и се наведе да вземе наградата си. Вдигна я високо. От отсечения врат бликаше кръв. Бившият менестрел се смееше и тръскаше главата, устата се отваряше и затваряше от движението в гротескна пародия на реч. Френтис се засрами, осъзнал, че тайничко се е надявал Джанрил да срещне смъртта си в този ден. „Човек като него никога не ще намери мир.“
Чу се женски писък и Давока моментално грабна копието си и хукна натам. „Иллиан!“
Френтис хукна след нея и видя инструктор Грейлин да тича през шубраците в същата посока с изненадваща скорост. Пред него Френтис виждаше как Арендил се сражава с двама куритаи, дългият му меч се движеше в плавни дъги, парирайки по-късите остриета, младежът се извърташе и приклякваше в опит да ги държи на разстояние. Видя и Иллиан, права сред клоните на един дъб точно над Арендил, разперила безпомощно ръце. „Свършили са ѝ стрелите.“
Арендил се видя принуден да отстъпи бързо, почти тичешком, когато куритаите удвоиха усилията си, като единият удряше ниско, а другият — високо. Кракът на момчето се закачи в един корен, то се спъна и падна по гръб. Куритаите бързо скъсяваха дистанцията с вдигнати мечове.
Инструктор Грейлин спря на двайсетина метра от разиграващата се сцена, свали меча си, вдигна другата си ръка с широко разперени пръсти… и куритаите литнаха.
Все едно нечий гигантски невидим юмрук бе замахнал да ги помете. Единият се блъсна в дънера на дъба; ударът беше толкова силен, че му счупи гръбнака. Другият забърса един дебел клон, точно клона, на който стоеше Иллиан. Момичето изписка, изгуби равновесие, завъртя се като понесено от вятър листо и падна на десетина метра от дървото.