— Бързо се учат проклетниците — каза лорд Арентес. Обърна се към Рева и козирува отсечено. — Ще поема командването на западния участък, милейди. Ако разрешите.
— Разбира се, милорд. Пазете се.
Старият командир се поклони вдървено и си тръгна. Рева се загледа в бавното придвижване на батальоните, после се качи на покрива на стражевата кула.
— Милейди! — Антеш понечи да я последва, но тя го прогони с рязък жест.
— Искам да проверя точно колко ги е страх от мен.
Батальоните все така се придвижваха в строй към предварително уточнени позиции и изглеждаха в пълно неведение за омразната вещица, която ги гледаше отвисоко с лък в ръка. Първи, както можеше да се очаква, въдицата захапаха свободните мечове. Миниатюрна пролука се появи в покрива от щитове на един от батальоните, който тъкмо се изтегляше от насипа и завиваше наляво. Рева изчака в черния триъгълник да се появи проблясък на метал, после отстъпи настрана и стрелата писна покрай ухото ѝ. Изпъна моментално тетивата, стреля и уцели пролуката. Батальонът от свободни мечове се сгърчи като ранен звяр, паниката се разля като вълна по редиците му, сержантите се разкрещяха на хората си да запазят строя, но единственият резултат бяха още пролуки в стената от щитове.
— Стрелци, на позиция! — викна Антеш и стотина лъкометци хукнаха към парапета на стената и засипаха батальона с железен дъжд от стрели. Батальонът продължи с мъка напред, провлачил трупове след себе си, правеше усилия да се престрои, но щетите вече бяха нанесени. След още няколко секунди се сгърчи отново и се пръсна, пришпорен от паниката на оцелелите. Някои хукнаха към насипа, други към съседните батальони в търсене на прикритие. Повечето паднаха пронизани в рамките на няколко секунди, но неколцина от по-бързоногите успяха да се спасят.
Рева пак опъна лъка си, все така кацнала на стражевата кула. Оглеждаше напрегнато воларианските редици в ниското и дебнеше за нова възможност. Зачуди се дали омразата не е чувство с чисто физическо измерение, нещо като вълна, да речем, защото определено чувстваше как я залива.
Последният волариански батальон зае позиция точно срещу стражевата кула. Беше по-малък от другите, не повече от триста души, и се движеше по-организирано дори от варитаите. „Куритаи“ — реши Рева.
Вдигна лъка над главата си, разсмя се и се сети за думите на своя умиращ чичо. „Явно най-сетне съм направил нещо както трябва.“
— Хайде де, елате ми! — извика тя на мълчаливите войници в подножието на крепостната стена. — Чакам.
На сутринта Антеш прати отряди да съберат стрелите и оръжия от мъртвите. Рева реши да отиде с тях, защото не искаше хората ѝ да си помислят, че страни от по-неприятните задачи.
— Според лорд Арентес воларианците са дали над хиляда жертви — отбеляза Аркен. Наведе се да издърпа стрела от трупа на един варитай, който лежеше наполовина във водата, и взе от колана му къс меч и кинжал.
— Създават ни работа проклетниците — каза Рева.
Нощта се беше превърнала в серия от кризи, които се сливаха и размиваха една в друга, размили се бяха и спомените на Рева, помнеше само как тича от един участък на стената към друг, докато воларианците правеха и невъзможното да пробият отбраната. Само на два пъти бяха постигнали частичен успех, веднъж в западния участък, където варитаите се бяха покатерили по стената с помощта на куки, докато свободните мечове напразно се опитваха да го направят със стълби. Лорд Арентес вече бе овладял кризата, преди Рева да дотича там, крещеше заповеди на градската стража и кървеше от плитка рана на челото. Една-единствена атака с алебарди беше изтласкала варитаите от парапета, последвана от поредното бягство към насипа под дъжд от стрели.
Щурмът срещу южния участък се оказа най-сериозният. Рева се бе справила с куритайската атака срещу стражевата кула с помощта на един простичък, но ефективен способ — погрижи се да залее куритаите с масло, когато те зарязаха щитовете си и хукнаха към стената, размахали куки. Последвалите залпове от огнени стрели видяха сметката на повечето, но неколцина все пак се добраха до върха на стената, някои с подпалени дрехи, и затанцуваха своя двуостър кадрил, който взе доста жертви сред защитниците, преди куритаите да бъдат посечени до крак. Рева тъкмо крещеше да мятат труповете през парапета, когато дотича пратеник с вестта, че други куритаи са изкатерили стената в южния участък.
Рева го прати при домашната гвардия със заповед да подсилят проблемния сектор, а сама хукна натам, следвана по петите от Аркен. Изглежда, куритаите се бяха крили сред батальоните от свободни мечове, вбесяващо умна тактика, за която Рева вече трябваше да си отваря очите. Оформили бяха стегнат отбранителен възел на южната стена, обградени от трупове, докато защитниците от Кралската гвардия се прегрупираха за нова контраатака. Командваше ги млад сержант с множество плитки рани по лицето и голите ръце.