Вейлин извади малка кожена чанта, която съдържаше писмо, продиктувано от него и написано от брат Харлик. Преметна каишката през врата на младежа, който се сви и изскимтя, но после се поуспокои малко от усмивката на Вейлин.
— Това е за генерала — каза той и си спомни думите на Харлик. — За генерал Токрев — повтори той и потупа чантата.
Пленникът само го зяпаше ококорен с див ужас. Вейлин се вгледа в лицето му да го запомни и чу песента да надига глас.
— Качете го на кон — обърна се той към Орвен — и го пуснете.
6.
Лирна
„Толкова много кораби.“ Пристанището беше пълно с кораби, мачтите им приличаха на полюлявана от вятъра гора, екипажите лазеха по палубите и такелажа като мравки, смалени от разстоянието до балкона, от който ги гледаше Лирна.
— Като гледам, вече са над хиляда — отбеляза Илтис.
— Според мен са хиляда и двеста — каза Орена. — Ако ги закотвят един след друг по дължина, току-виж сме стигнали до Кралството пешком.
— В момента предпочитам да плувам — измърмори Харвин, но после улови погледа на Лирна и поизправи гръб. — Не че бих го направил, ваше величество.
Лирна се обърна мълчаливо към пристанището. Решението ѝ да придружи мелденейската флота, когато тя потегли в открито море, не срещна радушен прием, Илтис се разприказва за многото опасности на такова пътуване, а Харвин се притесни и за Орена, която в един глас с Мурел заяви, че тръгва с Лирна.
— Моята кралица има нужда от придворни дами — бе заявила твърдо тя. — Неотдавна го каза сама.
Лирна бе очаквала Щита също да възрази, но той само се намръщи и каза:
— Разбира се, ваше величество. Ако зависи от мен, бих ви държал постоянно до себе си, няма по-добро място за вас.
Ослепителната му усмивка едвам не я накара да насъска Илтис срещу него.
Виждаше го и в момента — вървеше по пристана, говореше с капитани и моряци. Макар да заливаше нея щедро с чара си, към собствените си хора се отнасяше сдържано и мрачно, сякаш трудно понасяше очевидното уважение, което те изпитваха към него, и облекчението, с което посрещаха завръщането му. „Разочаровали са го — заключи тя. — И сега се пита дали наистина са заслужавали саможертвата, която е бил готов да направи.“
— Давам си сметка, че твърде отскоро съм на служба при вас, за да имам претенции, ваше величество — каза Харвин. — Но когато всичко това приключи, официално отправям молба повече никога да не ме пращате по море. Видях достатъчно пълни с плъхове трюмове да ми държи влага до края на живота ми.
Лирна си позволи лека усмивка.
— Молбата ви е одобрена, милорд.
Погледът ѝ бе насочен към Щита — беше я видял на балкона и се приближаваше с вдигната глава. Поклони се дълбоко и махна към „Морска сабя“, хвърлила котва в пристанището.
— Дами и господа — каза Лирна. — Корабът ни чака.
— Най-лесният начин да не влезеш в капан — казваше Щита — е да убиеш кучия син, който го е измислил, още преди да го е привел в действие.
— Стига да го намериш навреме — изтъкна корабен лорд Елл-Нурин.
Стояха около маса с карти в трюма на „Морска сабя“ и се взираха в едромащабна карта на Островите и околните води. Още осем старши капитани присъстваха на съвещанието заедно с Белорат, който с радост се бе върнал към предишния си пост на първи помощник. Елл-Нурин беше единственият корабен лорд сред тях, явно единственият член на Съвета, когото Елл-Нестра можеше да изтърпи край себе си за повече от няколко минути.
— Благодарение на нейно величество знаем, че воларианците са планирали заблуждаващ ход — продължи той и посочи с пръст южните подходи към Островите. — Вероятно тук, откъдето минава най-прекият път до столицата при благоприятни ветрове. Колкото до транспортно-войсковите им кораби, най-вероятно ще ги насочат към плажовете тук. — Той почука с пръст три заливчета по северното крайбрежие на най-големия остров. — Там вятърът ще им пречи, но понеже смятат, че нашето внимание ще е ангажирано изцяло на юг, това ще е без значение.