— Какъв извод правите от всичко това? — попита Лирна.
— Че ето тук ще трябва да се разделят — отговори той и забоде пръст върху малко петънце на осемдесетина мили източно.
— Зъбите на Мьозис — каза Елл-Нурин. — Пророческо място за битка.
— Там боговете със сигурност ще ни се усмихнат — вметна Белорат. — Ако ще ни се усмихват някъде, там ще е.
— Смятате да нападнете, докато разделят флотилията си? — попита Лирна.
— Точно така, ваше величество — отвърна Щита. — Ще подходим от северозапад с попътен вятър и най-напред ще потопим войсковите им кораби. Без тях цялото начинание се обезсмисля.
— А защо смятате, че няма да съберат отново флотилията си в едно, като видят платната ни на хоризонта?
Елл-Нестра посочи с пръст една точица южно от Зъбите на Мьозис.
— Змийската опашка. Там богът е оставил не само зъбите си.
— Гигантски каменен риф, ваше величество — обясни Елл-Нурин. — Южната им дивизия ще трябва да го заобиколи, ако иска да се събере с войсковите кораби. А тази задача е дяволски трудна дори при благоприятно време.
— Залагаме всичко на една карта, а именно че ще се придържат към плана, препоръчан в книгата — каза Лирна. — План, който може изобщо да не е стигнал до тях.
— Книгата не е била само в един екземпляр — каза Елл-Нурин. — Според нашите източници планът е пристигнал безпрепятствено във Варинсхолд. Знаем също, че воларианският генерал е написал писмо до члена на Съвета, в което изразява съболезнованията си за кончината на сина му, загинал най-вероятно при буря, защото от кораба му не е била открита и следа.
— Отплаваме с отлива — каза Щита и се дръпна от масата.
— Флотът ни не е пълен — каза Елл-Нурин. — Още два дни и ще разполагаме с още петдесет кораба.
— Да, и ще връчим Островите на воларианците. И така се забавихме твърде много и ще трябва да опънем всички платна и да се молим за ветрове, ако искаме да стигнем до Зъбите навреме. — Погледна Лирна с една от ужасните си усмивки. — Моят първи помощник твърди, че ваше величество е изключителен познавач на играта кешет. Ще ми окажете ли честта да играете с мен, след като потеглим?
Играеше много по-добре от Белорат: разчиташе на собствения си тактически усет, а не на наизустени стратегии, импровизираше със забележителен хъс и въображение. Но освен това беше прекалено агресивен и не достатъчно гъвкав в дългосрочен план. Но поне не се налагаше Лирна нарочно да проточва поражението му.
— Петдесет и осем хода — каза тя и взе императора му от дъската. — Впечатляващо.
— Сигурно е било трудно — каза той и се облегна на стола си с искрена усмивка.
— Трудно ли, милорд Щит? По своята същност кешет е една изключително проста игра и…
— Не говоря за играта. А за дългогодишните преструвки. Една безкрайна игра на криеница. Така де, кой би искал най-умният човек в стаята да е принцесата, която по традиция се счита за част от мебелировката? Сигурно сте бродирали в кьошето, докато баща ви е провеждал съветите си. Подозирам, че и с бродерията се справяте отлично.
— Грешите. Истината е, че така и не се научих на шев и кройка. Освен това рядко присъствах на кралските съвети, защото ги намирах за скучни — предварително знаех кой какво ще каже. Но за другото сте прав — трудно е да се преструваш на глупак пред глупаци.
— Сега вече няма нужда от преструвки. Целият свят може да види вашето… — Поколеба се и млъкна, отправил взор към морето и многобройната флотилия наоколо.
— Моето истинско лице? — попита тя. Установи, че смущението му я развеселява.
— Изразих се зле и ви моля за прошка.
Лирна се зае да прибере фигурките си от дъската.
— Не се съмнявам, че ще чуя и по-лоши неща, когато се върна в Кралството.
— Дали ще ви приемат? — попита той. — Каквато сте сега?
— Говорите така, сякаш имат някакъв избор. Аз съм кралица по правото на кръвта. Само това им трябва да знаят.
— И очаквате да ви се подчинят безпрекословно?
— Връщам се от мъртвите и нося белезите на страданията си в служба на Кралството във време на най-страшна заплаха. Какво по-сигурно доказателство, че Покойните са на моя страна? — Усмихна се и посочи дъската. — Още една игра, милорд?
— Откровено казано, не виждам смисъл, а вие? — Наведе се напред и я погледна сериозно, без следа от усмивка. — Защо дойдохте? Можехте да си останете на Островите и да отплавате нанякъде, ако претърпим поражение.