— Може би съм искала да ви видя в действие.
Погледът му се стрелна към дъската за кешет.
— Вече ми казахте повече, отколкото възнамерявахте, милейди. Когато става въпрос за вас, дори привидно най-простичките ходове винаги крият сложни намерения.
— Намеренията ми изобщо не са толкова сложни. Спечелете своята битка и с радост ще ви разкажа за тях.
— Точно това смятам да направя. — Стана, поклони се и тръгна към носа на кораба.
След още една нощ и един ден Зъбите се появиха на хоризонта — черно петно, заливано от високи вълни. Щита нареди корабите да приберат платна и изведе „Морска сабя“ напред. Пусна котва на няма и половин миля от Зъбите. От това разстояние Зъбите представляваха внушителна гледка, гигантски каменни плочи, издигащи се от морето, завихрящи теченията в основата си и блъскани от свирепи вълни.
— Зъби на великанска змия? — каза Мурел, след като Бентен разказа историята за произхода на скалите, и се изсмя пренебрежително. — Всички богове се лъжа, но това прехвърля всякакви граници на благоприличие — добави девойката и бързо млъкна, уловила сърдития поглед на Лирна. Моряците, които се намираха достатъчно близо да я чуят, настръхнаха от възмущение.
— Моля за извинение — обърна се Лирна към тях. — Придворната ми дама е млада и глупава.
— Простете, ваше величество — прошепна Мурел, когато моряците се заеха отново с делата си.
— Боговете са истински за онези, които вярват в тях — каза ѝ Лирна, потупа я по ръката и се наведе да ѝ прошепне: — Но лъжата пак си е лъжа, без значение колко е голяма.
Щита се изкатери по главната мачта с далекогледа си да огледа хоризонта, вятърът брулеше дългата му коса. Лирна хвана Мурел да го зяпа с нескрито възхищение, девойката усети погледа ѝ, сведе очи и се изчерви. Елл-Нестра остана с часове на високия си пост; по някое време следобедното слънце проби през мъглата и морето се кротна под ласката на затопления въздух.
„Ами ако греши? — помисли си Лирна, загледана в празното море на изток. — Воларианската флота може да ни е подминала през нощта, няма как да разберем.“ Никога не бе имала високо мнение за интуицията, винаги бе разчитала на разума и доказателствата, а не на инстинкта и догадките. Ала нещо в спокойната увереност на Щита ѝ нашепваше, че са на правилното място. Така де, прекарал бе целия си живот в морето, а това все трябваше да значи нещо.
Времето минаваше бавно и за да не зяпа втренчено хоризонта, Лирна се втренчи вместо това във вълните — търсеше акулата, но не видя и следа от перката ѝ. Може би ехото от намесата на Фермин най-сетне бе заглъхнало, или пък чудовището бе усетило някак предстоящата битка и бе отишло да си потърси по-лесна плячка. Странно, но акулата ѝ липсваше, постоянното ѝ присъствие неусетно се бе превърнало в техен талисман, в гаранция, че ще оцелеят още един ден. „Трябваше да ти дам име — помисли си тя. — Хората дават име на домашния си любимец, нали така?“
— Вдигнете черния! — Заповедта на Щита проехтя от върха на мачтата, после той хвана едно въже и се плъзна по него към носа на кораба. — Вдигаме котва! Стрелците по такелажа! — Хвана руля и го завъртя, докато моряците навиваха макарата на котвата. Носът на кораба се наклони от острия завой на север. Голямо правоъгълно знаме се издигна към върха на главната мачта, изцяло черно, без никаква украса. Сигнал за враг на хоризонта.
Лирна се загледа в Елл-Нестра и изтръпна. Изражението му бе твърде мрачно, а когато се обърна да я погледне, в очите му се четеше лоша вест. „Нещо не е наред.“
Изминаха миля, миля и нещо на север, коригираха платната, докато мелденейската флота се стичаше към флагмана си в отговор на черното знаме. Щита отстъпи руля на кормчията, отиде при носа и се загледа право напред с присвити очи. Лирна отиде при него, но не каза нищо. Елл-Нестра все така гледаше напред, лицето му застинало в израз на потиснат гняв.
— Глупак съм аз — каза накрая.
— Не са разделили флота си?
— О, разделили са го. Точно както очаквахме, корабите, които трябваше да ни заблудят, плават на юг. Петстотин съда.
„Петстотин!“
— Според агентите флотата им наброява не повече от хиляда и двеста кораба. Тоест имаме срещу себе си едва шестстотин.
— Флотата, която е хвърлила котва във Варинсхолд, е наброявала хиляда и двеста. Флотата пред нас наброява близо две хиляди. Получили са подкрепление, след като са отплавали от вашата столица. — Затвори очи. Мускулите по лицето му трепкаха, ръцете му се свиха в юмруци върху дървеното рамо на Скерва. — Как не се сетих, че ще стане така…