Лирна вече различаваше воларианците, малки фигурки, скупчени при парапета дясно на борд, с изтеглени мечове и абордажни куки в ръце.
— Стреляй! — викна Белорат, морякът с факлата запали конопените топки в лъжицата на мангонела, отстъпи назад, другарите му ритнаха освобождаващия лост и рамото подскочи напред, запращайки пламтящото си съдържание по воларианския кораб. Двете огнени топки описаха мързелива дъга, проточили димни опашки, и паднаха сред вражеските войници на отсрещната палуба. Мелденейците се развикаха победоносно, когато битката взе първите си жертви — шепа мъже с подпалени дрехи, които скочиха в морето.
Щита завъртя кораба паралелно на вражеския съд, на разстояние не повече от петдесет стъпки, разстояние, пронизвано в момента от стотици стрели.
— Клекнете, ваше величество! — Илтис вдигна щита си да прикрие Лирна и двете жени, които побързаха да приклекнат. Орена примижа, стресната от железния дъжд. Някъде отгоре долетя вик, Лирна вдигна глава и видя един моряк да пада от мачтата. Нещастникът тупна тежко на палубата, от гърдите му стърчеше стрела, кървава пяна бе избила на устните му.
Дясната мангонела стреля отново и този път снарядите ѝ попаднаха в такелажа на воларианския кораб, главното платно се подпали и обсипа мъжете долу с горящи парчета плат. Пожарът се разпространи бързо и стрелбата се накъса. Воларианският кораб се устреми към „Морска сабя“ в отчаян опит да я удари и да си осигури подстъп за абордаж, куки литнаха от палубата му и се закачиха за парапета на „Сабя“. Щита завъртя руля, носът се килна наляво, а екипажът се разтича да пререже въжетата на куките, но малка група воларианци все пак успя да се прехвърли на тяхната палуба. Бяха с лека броня и с по два къси меча, кръстосани на гърба, придвижваха се по прехвърлените между двата кораба талпи със свръхестествена бързина и увереност. Неколцина паднаха, пронизани от мелденейските стрелци, накацали по такелажа, но четирима успяха да стигнат до палубата, прескочиха парапета и изтеглиха мечовете си да посекат първите изпречили се пред погледа им моряци. Насочиха се към мангонелите, парираха с лекота сабите на екипажа и само за няколко секунди избиха екипа, който обслужваше машините.
А после изведнъж Щита се озова между тях, сабята му се движеше толкова бързо, че погледът не успяваше да я проследи. Елл-Нестра посече един, после се наведе под удара на втори и сряза сухожилията на глезените му. Останалите двама се нахвърлиха отгоре му координирано, единият замахна към лицето му, докато другият се опита да го промуши в гърдите. Елл-Нестра отстъпи назад, парираше и се извиваше, докато гърбът му не опря в парапета дясно на борд.
Илтис нададе рев и атакува с протегнат меч, Харвин и Бентен хукнаха от двете му страни. Воларианецът успя да отбие замаха на едрия мъж, но се оказа безпомощен срещу удара отвисоко, с който Харвин заби меча си в рамото му. Бентен развъртя своя меч срещу последния воларианец, който продължаваше двубоя си с Щита, и си заслужи плитка рана на ръката, когато противникът му избегна с лекота удара и му нанесе контраудар, което не помогна особено на воларианеца, защото само миг по-късно се строполи мъртъв, пронизан във врата от сабята на Елл-Нестра.
Лирна видя, че воларианският кораб е загубил управление и се носи безжизнен по вълните, палубата гореше, платната се бяха превърнали в пламтящи парцали. Навсякъде наоколо морето беше пълно със сражаващи се кораби, много от които вече горяха необратимо. През дима зърна мелденейски съд, притиснат в преса между два вражески кораба, на палубата му се вихреше ожесточена битка.
Извика на Щита и посочи. Той застана на парапета, от сабята му капеше кръв по дъските на палубата.
— Мангонелите ще ни трябват — каза той.
Лирна кимна и събра лордовете си около машините. Разчистиха труповете и събраха останалите муниции.
— Аз отде да знам как се работи с това чудо? — изсумтя Харвин.
— Лесно е — каза Бентен и се намръщи, когато Мурел стегна превръзката около раната на ръката му. — Този лост издърпва рамото назад, а другият там го освобождава.
Успяха да заредят мангонелата точно когато Щита вкара „Морска сабя“ в обсег. Лирна допря запалена факла до напоената с катран конопена топка, Бентен ритна освобождаващия лост и огнените снаряди прелетяха до центъра на вражеския кораб, но без да причинят никакви видими поражения. Повториха упражнението още два пъти, от все по-скъсяващо се разстояние, и усилията им най-сетне бяха възнаградени от пожар с прилични размери, който се разгоря на вражеската палуба. Уви, с действията си привлякоха и вниманието на вражеските стрелци.