Бурята вилня през цялата нощ и през по-голямата част на деня. Лирна събра кураж да излезе от каютата само веднъж и завари палубата помитана от високи вълни. Щита стоеше сам на руля и ѝ махна да се прибира долу, макар усмивката му да се белееше през дъжда широка както винаги. Лирна се върна в каютата и реши да разведри придворните си дами с урок по основните правила на дворцовия етикет, който в голямата си част се състоеше от натруфени безсмислици, но можеше да им бъде полезен, когато се върнеха в Кралството. Така де, хората бяха силно привързани към дребните си ритуали. Орена се оказа по-добрата ученичка, овладя реверанса и тайнството на поклоните с лекота и грация, която наведе Лирна на мисълта, че преди да се задоми за своя дебел, но богат съпруг, жената е изкарвала прехраната си като танцьорка. Мурел, от друга страна, бързо се смути от собствената си несръчност, допълнително подчертана от постоянното клатушкане на пода под краката ѝ.
— Мама все казваше, че имам невидимо въже около глезените — проплака тя, след като обърка правилния поздрав към чужд посланик.
Привечер бурята утихна, жените излязоха на палубата и видяха, че „Морска сабя“ е сама в океана, ако не се броеше акулата, чиято перка чертаеше лъкатушен курс през вълните на известно разстояние пред кораба. Белорат стоеше на руля, Щита — на носа.
Лирна отиде при него и попита:
— Къде е флотата?
— На път към Зъбите, надявам се, също като нас. Тоест, онези кораби, които още не са потънали. — Не отместваше поглед от акулата. — Наистина ли нямаш представа защо това нещо изпълнява волята ти?
— Никаква. А и не съм сигурна, че изпълнява моята воля. Онова, което направи… Животните не мразят, те просто утоляват глада си. А това определено мрази.
— Или носи омразата на твоя покоен звероукротител.
— А той изглеждаше толкова мил млад човек.
Видяха първия мелденейски кораб час по-късно, скоро след това се появиха още четири, екипажите ги поздравиха с викове и размахани саби, а когато Лирна се появи на носа, виковете станаха още по-силни. „Ръката на Удонор“ — помисли си тя. Харесваше ѝ как звучи, макар че аспектите едва ли биха одобрили, ако го прибавеше към списъка с царствените си титли — стига да бяха останали живи аспекти, които да възразят.
Докато Зъбите щръкнат на хоризонта, вече повече от сто кораба следваха „Морска сабя“ и поне още триста бяха хвърлили котва в плитчините западно от големите скали. „Червеният сокол“ също беше там, макар че носеше белезите на сражение, чистите линии на корпуса му бяха зацапани от сажди, а фигурата на носа му бе смазана до неузнаваемост.
Щита хвърли котва до „Червеният сокол“ и Елл-Нурин се прехвърли с лодка на „Сабя“, за да обсъдят ситуацията.
— Не — каза твърдо Елл-Нестра и поклати глава. — Никакво забавяне повече.
— Кораби пристигат непрекъснато — възрази Елл-Нурин. — Ще ни трябва цялата ни сила, за да тръгнем срещу южната им дивизия.
— Удонор ни даде знак снощи — настоя Щита. — Помниш ли друга такава буря да е вилняла из Еринейско море по това време на годината? Удонор ни праща дар и аз няма да го пропилея. Още едно завъртане на пясъчния часовник и тръгваме, милорд, за да довършим започнатото.
Опашката на змията отговаряше на името си — каменно образувание с форма на змия, потопено под водата и дълго повече от двайсет мили южно от Зъбите, по чието протежение се носеха волариански кораби, захвърлени срещу него от бурята и претърпели корабокрушение.
Екипажът реагира на гледката със страхопочитание — десетки кораби, блъскани от вълните, с брулени от вятъра парцаливи платна. Лирна забеляза скришните погледи, които ѝ хвърляха мъжете, уважение и немалка доза боязън бяха изписани на всяко лице. „Ръката на Удонор не е милостива — заключи за себе си Лирна, загледана във воларианските корабокрушенци. — И толкова по-добре.“
— Преброих повече от двеста, милорд — докладва Белорат на Елл-Нестра. — Със сигурност има и други, които вече са потънали или са се разбили на трески.
— Битка, спечелена без сабя да е извадена и стрела да е изстреляна — каза с удивление Щита. — Изглежда, вашата акула ще трябва доста да почака, преди отново да утоли омразата си, ваше величество.
От върха на мачтата се чу вик, вахтеният сочеше на юг. Щита извади далекогледа си и застана на носа. Гледа известно време в указаната посока, после нареди да вдигнат всички платна и да сменят курса.
— А може и да не се наложи — подхвърли той.