Двайсетина кораба се движеха бавно на юг в плътна група и с малко платна, които да улавят вятъра. След като видяха противника, се скупчиха още повече и свалиха напълно платната, а измъчените им екипажи излязоха на палубите с оръжия в ръка.
— Тези тъпанари никога ли не се предават? — изпъшка Харвин.
„Морска сабя“ бързо настигна воларианските съдове, следвана от останалите мелденейски кораби, които стегнаха противника в обръч и започнаха бавно да го свиват. Мангонелите бяха готови, стрелците се катереха по такелажа.
— Като гледам, оттук вече ще можем да ги ударим — каза Харвин, застанал до парапета. — Моля за честта аз да нанеса първия удар, кралице.
— Имате я, милорд.
Той се ухили, плесна с ръце и пристъпи напред.
Копието на балистата го прониза право в гърба, проби ризницата като да беше от хартия. Харвин залитна за миг, зяпнал с вдигнати вежди и странна усмивка стоманения връх на копието, който стърчеше от гърдите му, после се строполи по лице.
— Харвин! — Орена се втурна към него, ръцете ѝ пърхаха над лицето му, отчаяни молби се изливаха безспир от устата ѝ: — Върни се при мен, любов моя, върни се при мен…
— Копелета! — Илтис запали конопа и ритна ядно освобождаващия лост, хукна към парапета и извика след огнената топка: — Не знаете ли кога е дошло време да умрете, проклетници!?
Лирна коленичи до Орена, която люлееше главата на Харвин в скута си и хлипаше:
— Върни се при мен…
Лирна погледна в празните очи на бившия престъпник. Зъбите му се белееха във все същата странна усмивка. „От всички ни именно той бе най-вероятно да умре с усмивка на уста.“
Отиде при Илтис на парапета и се загледа в обърнатия фонтан от стотици огнени топки, които валяха върху воларианските кораби.
— Моля да ме извините за ругатнята, ваше величество — каза с тих глас нейният лорд-протектор.
Лирна обгърна подобната му на дънер ръка и се притисна към твърдите мускули, обронила глава на рамото му. В средата на плътната група кораби бързо се разгоря пожар, издигна се висока димна колона, писъци се носеха по водата. Скоро изпод димната завеса се появиха плуващи мъже, стотина или повече, достатъчно отчаяни да се надяват на спасение от своя враг, но всички загинаха веднага щом се озоваха в обсега на лъковете.
„Знам, че си тук — помисли си Лирна, докато оглеждаше вълните. — Кого ще мразиш сега?“
Гигантски трясък изригна откъм горящите кораби, пламтящи отломки се изстреляха към небето, когато акулата се издигна над пожара. Измъкна се от отломките, завъртя се във въздуха, размаха опашка, после се гмурна обратно сред потрошените кораби, раззинала челюсти.
По някаква причина Лирна реши, че повече никога няма да я види.
Предадоха мъртвите на морето по здрач. Мелденейците стояха и мълчаха, изразявайки почит към своите мъртви другари; повече от двайсет увити в платно и с привързани тежести тела бяха спуснати във вълните. Преди всеки труп да бъде пренесен към парапета, другарите му излизаха напред и си избираха по нещо от вещите на покойника, подредени върху кърпа в краката му. Парите и ценностите вече бяха прибрани от Белорат, който щеше да ги предаде на опечалените семейства, така че бяха останали само дреболии, които да служат за спомен — зарче, фигурка за кешет, пазена от някой моряк като талисман за късмет, любим нож. Всички мълчаха, изричаха се само имената на загиналите, произнасяни високо от Щита, та първият му помощник да ги задраска от списъка на екипажа.
Корабният дърводелец беше спретнал простичък сал за Харвин, тялото му беше положено върху легло от напоени с катран въжета и парцали, мечът, който Лирна му бе дала, лежеше под скръстените му ръце. Бентен и Илтис спуснаха сала зад борда, после, по молба на кралицата, бившият брат каза необходимите думи. Орена стоеше между Лирна и Мурел, стиснала треперещи ръце. Вече не плачеше, страните ѝ бяха сухи. Сълзите ѝ явно бяха пресъхнали.
— Свидетели сме на края на съсъда, който пренесе този човек през живота — каза Илтис. — Знаем, че в Кралството има такива, които не ще го помнят с добро, нито с уважение. Ала ние го познавахме като приятел и другар във време на голямо изпитание и той никога не ни разочарова. Бил е престъпник, да, живял е извън закона, но умря като Меч на кралството, обичан от своята любима, от своите приятели и от своята кралица. Благодарни сме за доброто и куража му, прощаваме му за слабостите. Сега той е с Покойните, душата му ще се присъедини към тях, за да ни насочва в живота и в нашата служба на Вярата.
Пусна въжето, което държеше сала, и той се отдалечи бързо, подет от вълните. Бентен вдигна лък, на който бе запъната горяща стрела. Отпусна тетивата и скоро салът се превърна в горящ квадрат върху безкрайното море, понесен към хоризонта.