Щита дойде при нея с падането на нощта — както обикновено Лирна правеше компания на Скерва при носа. Сега небето беше чисто, от бурята не бе останал и помен, звездите бяха безбройни, а въздухът галеше кожата ѝ с хладната си милувка.
— Ваше величество ми дължи един отговор — каза Елл-Нестра и се облегна на ръката на дървената фигура.
Тя кимна, все така зареяла очарован поглед към небето.
— Като малка се опитвах да ги преброя. Оказа се много трудно, затова съставих план. Щях да преброя само онези звезди, които се виждат през определен прозорец в покрив на двореца, а после да умножа резултата по общата площ на небето.
— И получи ли се?
Лирна се засмя тихичко.
— Броят е толкова голям, че още не е измислено такова число. Но не това е интересното. Отидох да преброя отново звездите в избрания прозорец, защото добрият учен винаги повтаря експериментите си, и се оказа, че бройката се е променила. Проведох повторното преброяване на същата дата след година, но в прозореца имаше две звезди повече. Две далечни слънца, които просто не са били там предишната година.
— И какво ти каза това?
— Че щом звездите на небето не са постоянно число, значи нищо никъде не е постоянно. Нищо не е вечно, всичко е временно и търпи промяна. — Обърна гръб на звездите и го погледна. — Нищо не е постоянно, милорд. Всеки курс, всяка пътека, колкото и окончателна да изглежда, може да бъде променена.
Той се усмихна криво.
— И сега искаш от нас да сменим курса.
— Бих искала, да.
— Мога ли да попитам за новата посока?
— Ако съм разбрала правилно, по това време на годината река Колдирон е плавателна за кораби, които обикновено плават в открито море, от устието си чак до Алтор.
— Който понастоящем е обсаден и има спешна нужда от помощ.
— Именно.
— И искаш да ти направим тази услуга в замяна на дълга, който имаме към теб?
— Не ми дължите нищо. Моят баща наклони везните в едната посока, аз ги върнах в равновесно положение. Не говоря за дълг, а за обикновена, разумна стратегия. Със сигурност си даваш сметка, че воларианците няма просто да преглътнат нанесеното им поражение и да ви оставят на мира. Не, това бе само първата битка от една дълга война, която няма да приключи, докато врагът не бъде сразен окончателно. И това окончателно поражение ще започне при Алтор.
Той пристъпи към нея, без усмивка на лицето, само с откровена молба в погледа.
— Нека ти предложа нещо друго, кралице. — Кимна на запад. — Имаме прекрасен кораб, верен екипаж и всички океани на света. Чувам, че Търговските крале имали големи флотилии.
Лирна се засмя и поклати глава.
— Искаш да направиш от мен пиратска кралица?
— Искам да запазя живота ти. Защото откривам, че той е много ценен за мен.
— Една кралица не живее, тя царува, а моето царуване започна. Ще ме заведеш ли в Алтор?
Той пристъпи още по-близо, надвисна над нея с вдигнати вежди и очи, които се губеха в сянка.
— Боговете да са ми на помощ, но истината е, че бих те завел навсякъде, и ти го знаеш.
7.
Френтис
Събуди се и завари Иллиан и Арендил да закусват рядка овесена каша от топящите се хранителни запаси на малката им армия. Бързото придвижване не оставяше време за лов и гладът се превръщаше в техен постоянен спътник. Ала нито един от двамата не се беше оплакал, а след битката с куритаите дори постоянното им заяждане беше утихнало.
Само за седмица се бяха премествали два пъти. Васален лорд Дарнел се бе оказал упорит в преследването, изпращаше нови и нови ловджии с робски хрътки и ескорт от варитаи, след като явно бе изчерпал запаса си от робски елит. Френтис бе наредил да оставят фалшиви следи и да залагат капани. Нощем предвождаше малки отряди от по-опитни воини да режат гърла и да всяват хаос в редиците на преследвачите. Варитаите се убиваха по-лесно от куритаите, но дори и те можеха да бъдат сериозен противник, особено ако им позволяха да се строят в боен ред. Отрядите на Френтис нападаха в малките часове на нощта и се стремяха да избият колкото се може повече кучета и ловджии, след това се оттегляха бързо към предварително приготвени засади. Първите няколко пъти се получи, варитаите ги следваха слепешката до дъжд от стрели или ями със заострени колове. Ала командирът им скоро се досети за тактиката на Френтис и промени своята — държеше своите хора на четири плътни групи, всяка наброяваща повече от триста войници, а Френтис губеше хора при всяка нова атака, хора, които не можеше да си позволи да губи, защото вече нямаше робски кервани, от които да набира доброволци.