Аспектът остави придворните рицари и десетина свободни мечове да минат в галоп покрай него, после се дръпна на крачка от скалната стена, завъртя се, вдигна ръце и продължи да отстъпва, разперените му пръсти бяха насочени към един ерозирал участък от скалния навес. Звук като гръмотевица отекна в ждрелото, вдигна се червен прах и обгърна воларианската кавалерия, конете цвилеха и се вдигаха на задните си крака във врящия облак.
Грейлин продължи да отстъпва и след миг се чу нова гръмотевица, атаката на рицарите изгуби инерцията си, когато земята под краката им се разтресе и подплаши животните. Мъжът със синята броня плесна с юздите коня си по хълбока, за да го укроти, обърна се и видя как паяжина от пукнатини се разширява мълниеносно по скалите. Докато той зяпаше, Френтис го простреля в крака — назъбеният връх на стрелата улучи тънкия метал при колянната става. Рицарят се извъртя на седлото и хвана стрелата, но в същия миг втора стрела се заби в пролуката между нагръдника и рамото му и той се срина на земята.
Лежеше и виковете му се губеха в трясъка на разпадащата се зад него скала, която само след миг се пръсна с чудовищен звук, от който краката на Френтис и Арендил се подкосиха. Парчета пясъчник западаха към дъното на ждрелото, писъците на хора и коне потънаха в невъобразимия трясък на падащи камъни.
Димна колона се завихри нагоре и погълна превития силует на Грейлин и оцелелите кавалеристи и рицари, които се лутаха в паника. Френтис се изправи и простреля в гърба един кавалерист; в същия миг бойците се показаха от двете страни на ждрелото и изстреляха залп от стрели като истински професионални войници. Френтис прецени, че поне половината конници са свалени, захвърли лъка и нападна с изваден меч. Бойците последваха примера му.
Приключиха бързо — рицарите и кавалеристите намериха смъртта си от копие или меч без излишно суетене. Френтис видя как Арендил скочи и разсече с дългия си меч ръката на един кавалерист, който се опитваше да промуши Давока. Ермунд стоеше пред един засилил се за атака рицар, вдигнал меча си на нивото на главата; отстъпи настрани в последния възможен момент, нанесе майсторски удар отдолу нагоре, улучи незащитеното гърло на рицаря и го повали от седлото сред кървав фонтан.
Френтис откри Грейлин легнал на една страна, с притворени очи, кървеше от всички телесни отвори. Клекна до него и сложи ръка на якото му рамо. Клепачите на аспекта трепнаха и се отвориха сред кървави сълзи. Аспектът се загледа във Френтис с ясен поглед, после кожата около очите му се набръчка от усмивка. Грейлин се закашля в опит да каже нещо и от устата му шурна кръв. Френтис се наведе и го чу да мълви:
— Май… предпочитам живот без… пророчества.
— Аспекте?
Но аспектът на Седмия орден не каза нищо повече. Нито щеше някога да каже.
Френтис тръгна към рицаря със синята броня, който лежеше възнак. Опитваше се да стане и порой псувни се изливаше иззад затворения му шлем. Френтис подпъхна върха на меча си под забралото и рицарят млъкна веднага. Останалите бойци се стичаха към тях.
— Не трябва ли първо да го съдим или нещо такова? — попита Греблото. — Щото е васален лорд и прочие.
— Просто го убий това копеле, брат Френтис — каза Ермунд. — Или ми окажи честта да го убия аз.
Френтис вдигна с меча си забралото на рицаря. Отдолу се показа слабо лице с окървавени устни и ужасени очи.
— Вендерс! — каза с отровно презрение Ермунд, пристъпи напред и ритна раненото коляно на мъжа, който нададе нечовешки вой от болка. — Искаме господаря, не кучето. Позволил ти е да поносиш бронята му, а? Къде е той? — Ритна го отново. — Къде е?
— Достатъчно — каза Френтис. — Познаваш ли този мъж?
— Рекус Вендерс, главният придворен рицар и най-големият подлизурко на Дарнел. Предвождаше рицарите, които дойдоха за барона, а мен и хората ми предаде на воларианците. Онези, които не беше убил преди това.
— Аз… аз следвам своя васален лорд — заекна Вендерс. — Обвързан съм към него с клетва…
— Да ти пикая на клетвата. — Ермунд стъпи на шията му и натисна силно — Братовчедите ми загинаха в онзи ден, боклук мръсен!
Давока пристъпи напред и сложи ръка на гърдите на Ермунд, в очите ѝ гореше неодобрение. Рицарят я погледна гневно, после се обърна с яден вик и остави Вендерс да се дави на земята.
Френтис махна на Трийсет и четири. Бившият роб, който тъкмо чистеше острието на меча си, остави оръжието, приближи се и погледна Вендерс с обичайното си безразличие.