Мечът изскочи мълниеносно от ножницата ѝ и мъжът побърза да се дръпне. Рева с изненада позна в смелчагата продавача на плодове, от когото беше купила ябълка през първия си ден тук, на стъпалата на катедралата.
— Махни се от пътя ми — каза тя с глас тих и пълен с неприятни обещания.
Продавачът на плодове пребледня и отстъпи назад.
— Ето я! Идва! — извика напевно Четецът от стъпалата на катедралата. — Точно както предсказах. Незаконородената ученичка на курвата, фалшиво благословената.
Погледът на Рева попадна върху брат Харин, коленичил с окървавено лице пред редицата пленници. Велис стоеше на колене до лечителя с вързани зад гърба ръце и дървена запушалка в устата. Аркен бе коленичил от другата ѝ страна, полюляваше се от слабост; лицето му беше бледо като платно, а главата му клюмаше.
— Имам една благословия за теб — викна Рева на Четеца и хукна напред, заслепена от червено. — Направена е от стомана, не от думи.
Любимият жрец на Четеца, онзи, който идваше да им носи бележниците му, се опита да я спре с неумело мушване на рапирата. Оръжието падна на плочките с все два от пръстите му. От двете страни на Четеца се редяха неговите епископи и на Рева не ѝ убягна фактът, че нито един от тях не пристъпи напред да го защити — повечето я зяпаха стреснати, а неколцина предпочетоха да отклонят поглед, един-двама дори се усмихнаха сякаш. Рева стисна стареца за предницата на робата и той се отпусна в хватката ѝ като чувал с картофи. Дръпна го едно-две стъпала надолу и вдигна заплашително меча си.
— Жрецът! — каза тя. — Кой е той? Знам, че докладва на теб.
— Такъв грях. — Старецът поклати глава, в очите му блестеше лудост и изумление. — Такава развала на свещената плът. Точно ти, обещаната за нашето спасение, пропита от неестествена страст…
— Просто ми кажи! — Натисна го надолу, върхът на меча проби дрехата му.
— Ярката светлина на твоето приношение ще ни обедини. Обещано му е от пратеника на самия Отец…
— РЕВА!
Беше единственият глас, който можеше да я спре. Обърна се и видя чичо си да накуцва през тълпата; хората се отдръпваха да му направят път с наведени глави. Беше жалка гледка, изпосталял умиращ човек, който си влачи краката и използва стар меч за бастун. Ала имаше и достойнство в тази жалка картинка, авторитет в нетрепващия му поглед, на който реагираха дори мечоносците — сведоха оръжията си, когато васалният лорд наближи бавно стъпалата.
Рева пусна Четеца и слезе при чичо си, който спря задъхан няколко стъпала по-надолу.
— Мисля — каза той със слаб глас, — че нашият народ ще иска да чуе новината, която носиш.
— Новина, чичо? — попита тя, задъхана от едва потиснат гняв.
— Да. Откровението на Отеца. Време е да го споделим с хората.
„Откровение?“ Рева плъзна поглед по множеството и видя различни изражения — имаше страх и надежда, но най-вече дълбока несигурност. „Това им предлага той — осъзна Рева и стрелна с поглед Четеца. — Предлага им сигурност. Лъжа, маскирана като велика истина. Ако го убия, няма да докажа, че греши.“
— Лорд Вейлин Ал Сорна идва да ни помогне! — каза тя високо, за да я чуят всички. — В момента се придвижва насам с голяма и силна армия!
— Лъжи! — изсъска Четецът и бавно се изправи. — Опитва се да заличи словото на Отеца чрез лъжи! И при това се позовава не на друг, а на Мрачния меч!
— Ал Сорна не е Мрачния меч! — извика тя, когато тълпата се разшумя. — Той идва да ни спаси. Аз съм лейди Рева Мустор, наследница на престола на това васалство и дъщеря на Верния меч. Наричате ме благословена, вярвате, че Отецът е обърнал взора си към мен. Аз казвам, че го е обърнал към всички нас. А Отецът не награждава убийството.
— Те отхвърлят любовта на Отеца! — Четецът посочи с костелив пръст коленичилите пленници. — Присъствието им зад тези стени отнема от силата ни!
— Отнема от силата ни? — Рева спря погледа си върху продавача на плодове, който се беше опитал да ѝ препречи пътя. — Ти! Ти имаш меч. Защо не съм те видяла на стените?
Мъжът се размърда и се огледа притеснено.
— Имам дъщеря и трима внуци, милейди…
— Които ще умрат, освен ако не удържим града. — Обърна се към един жрец, който стоеше близо до стъпалата, едър мъж с тънък меч, който висеше от месестата му ръка като мокра вейка. — Ти, слуга на Отеца, и теб не съм виждала на стените. Но този мъж — и посочи Аркен, — него съм го виждала многократно там, виждала съм го да се бие и да пролива кръвта си във ваша защита. А този пък — посочи брат Харин — се труди неуморно и помага на ранените. А тази жена… — Очите на Велис грееха ярко, широко отворени над запушалката в устата ѝ. — Тази жена служи на васалството вярно и отлично в продължение на години, а напоследък се труди до изнемога, за да осигури прехраната на обсадения ни град.