Незнайно как бе успяла да заспи и се събуди на един покрив близо до площада. Аркен седеше на ръба недалече от нея. Беше намерил отнякъде одеяло да я завие, ала въпреки това Рева трепереше в студения нощен въздух.
— Може пък да сме си купили малко почивка — каза той. — С онова с пленниците. От близо два часа не е имало атака. — В гласа му нямаше неодобрение или присъда, а само уморено примирение.
— Ще се върнат — каза тя, изправи се и се разкърши. — Лорд Арентес те похвали за помощта, която си оказал на Кралската гвардия вчера. Като го слушам, май искат да те осиновят.
— Няма ни един свестен стрелец сред тях — каза той и сви рамене. — Не е трудно да изпъкнеш.
Рева придърпа одеялото около раменете си и се загледа в наполовина разрушения град под себе си. По завзетите от воларианците улици горяха пожари, войници притичваха от врата до врата — бяха си научили урока и се опитваха да не остават на открито повече от крайно необходимото, защото алторските стрелци само това чакаха. Под нея хора се събираха на групи в претъпканите улици зад третия пръстен, седяха около готварски огньове или спяха от изтощение, налягали по паважа. Почти не говореха, само дете ще заплаче или сержант ще подвикне шега към някой задрямал постови.
— Аз излъгах, Аркен — каза Рева.
— За какво?
— За Ал Сорна. Никакво видение не съм имала, не съм получила знак от Отеца. Ал Сорна като нищо може още да е в Пределите. Може би изобщо не е имал намерение да идва насам. А и защо да ни помага? Тази земя е пълна с хора, които проклинат името му.
Чу го да става, а след миг ръцете му я прегърнаха, силни и топли.
— А ти какво мислиш? Че няма да дойде?
„Върнах се в тази земя да намеря сестра, а намерих две.“
— Не — прошепна тя и преглътна, видяла колона варитаи да се строява на улиците при южната стена. — Не. Ще дойде.
Поредният щурм започна призори и продължи през целия ден. Воларианците атакуваха на четири различни места, като всяка нова атака бе предшествана от обстрел с обсадните машини. И не само заловени защитници този път, а жени и деца имаше сред отсечените глави, които се разцепваха като дини по калдъръма на улиците, докато алторците събираха кураж за поредната атака. Както можеше да се очаква, някои се пречупиха — един цивилен се отдели от взвода си и прескочи стената, когато в редиците им тупна глава на момиче; крещеше и размахваше сатър, хвърли се право към свободните мечове, които напредваха към пръстена, и скоро изчезна в мелето от сечащи мечове.
Рева беше в постоянно движение, притичваше от място на място според най-голямата нужда, убиваше с лък или меч, за да възвърне отстъпените позиции. Понякога бе достатъчно просто да се появи някъде и хората да я видят — видеха ли я на някой покрив или скочеше ли сред тях, дори най-отчаяните намираха кураж в себе си и се включваха отново в битката. Но по пладне Рева разбра, че моментът е дошъл, и нареди да изсвирят тройния сигнал.
Тичаше с Аркен по едно висящо мостче към четвъртия пръстен, когато видя лорд Арентес на улицата долу да се бие заедно с малка група обградени гвардейци. Варитаи ги нападаха от всички страни.
— В плътна група! — извика старият командир, докато хората му бавно, сантиметър по сантиметър, се придвижваха към защитата на третия пръстен. — Стъпка по стъпка.
Рева свали лъка от гърба си и бързо отстреля трима варитаи, но това не беше достатъчно. Стегната формация от свободни мечове се включи в мелето, удари гвардейците и смаза фланговете им. Рева видя как Арентес парира удар с меч и на свой ред посича противника си, ала мечът му остана заклещен в рамото на воларианеца. Рева метна лъка през рамо и скочи от мостчето. Приземи се насред битката с изваден меч и порази един воларианец, който нападаше Арентес. Друг се хвърли към нея, но попадна под Аркен, който тъкмо скачаше от мостчето, размахал дивашки брадвата си.
— Към стената, милорд! — каза тя на Арентес и хукнаха натам. Прехвърлиха се тромаво с помощта на защитниците от другата страна на пръстена, докато стрелците по покривите държаха воларианците на разстояние.
Вдигна поглед и видя Аркен да се прехвърля през стената, едър силует на фона на ясното синьо небе… а после младежът изведнъж се срина на улицата пред нея.
— Аркен?
Лицето му бе притиснато в калдъръма, смачкано, очите замъглени и невиждащи. Волариански къс меч стърчеше от гърба му.
Третият пръстен издържа не повече от час, въпреки клането, което Рева организира около трупа на Аркен, когато свободните мечове се прехвърлиха през стената. Яростта ѝ бе такава, че изгуби всяко чувство за време, биеше се, неподвластна на умора и изтощение. Враговете прииждаха и тя ги убиваше, докато някой не я стисна силно за ръцете и не я повлече назад. Чак тогава осъзна къде е и какво прави, видя, че дясната ѝ ръка е напоена в червено до рамото, после отново втренчи поглед в тялото на Аркен, което лежеше сред воларианските трупове. Скоро го изгуби от поглед, когато завиха зад някакъв ъгъл и я прехвърлиха през петия пръстен.