Илтис скочи с рев на крака, мечът излезе със стържене от ножницата, високият се завъртя към него, изпънал тетивата докрай. Лирна зърна тясно красиво лице, изопнато от омраза.
Беше най-доброто ѝ хвърляне досега. Камата литна като мълния и се заби в гърлото му, тетивата избръмча и изплю стрелата в тревите. Илтис се втурна към набития, но само след няколко крачки изпъшка и се строполи на земята. Лирна хукна към него, грабна меча от отпуснатите му пръсти, стисна го с две ръце и замахна към приближаващия се мъж. Стоманата иззвънтя, срещнала брадвата, после нещо я удари през лицето и я събори на земята.
— Каква твърда глава имате, ваше величество — отбеляза набитият, размърда пръсти и направи крачка към нея. — Може пък да я набия на кол.
Ухили се и хвана удобно брадвата, после пребледня, защото нещо падна през главата му и се стегна около врата му. Викът му заглъхна задавен, той изгуби почва под краката си, очите му се опулиха, брадвата тупна в тревата и той хвана с две ръце въжето около гърлото си. Лирна се изправи и изплю кървава храчка.
Атлетичен млад мъж с къдрава коса влачеше набития убиец. Младежът събираше въжето с бързи и опитни движения на яките си ръце, краката на набития удряха безпомощно по земята. Когато довлече убиеца до краката си, младежът натисна с ботуш шията му и продължи да дърпа въжето. През цялото време лицето му беше като маска. Задавеното хъркане на набития заглъхна само след секунди.
Лирна отиде при Илтис. Беше пребледнял от загуба на кръв и в полусъзнание.
— Благодаря ти, войниче — каза тя на младия мъж, който се приближаваше към нея. — Моля те, моят човек има нужда от лечител…
Намръщи се, когато войникът не отговори. Просто вървеше към нея с напълно безизразно лице.
— Какво?…
Той посегна толкова бързо, че Лирна не успя да реагира. Силните му ръце я хванаха за раменете и я придърпаха към него. Лирна се взря в очите му, които обхождаха белезите ѝ, но не видя нищо освен празна целеустременост.
— Страдай — каза той, прегърна я и я смаза в твърдите мускули на гърдите си.
И тя пламна.
Приложение I
Действащи лица
Кралският дом Ал Ниерен
Малциус Ал Ниерен — крал на Обединеното кралство.
Лирна Ал Ниерен — сестра на Малциус, принцеса на Кралството.
Ордела Ал Ниерен — съпруга на Малциус, кралица на Кралството.
Янус Ал Ниерен — син на Малциус, наследник на трона.
Дирна Ал Ниерен — дъщеря на Малциус, принцеса на Кралството.
Благородният дом Ал Сорна
Вейлин Ал Сорна — бивш брат от Шестия орден, Меч на кралството и граничен лорд на Северните предели.
Алорнис Ал Сорна — художничка и сестра на Вейлин.
Северните предели
Дарена Ал Мирна — първа съветница на Северна кула.
Адал Зену — капитан на Северната гвардия.
Келан — лечител и брат от Петия орден.
Холун — архивар и брат от Четвъртия орден.
Орвен Ал Мелна — капитан на Трета рота от Кралската конна стража.
Харлик — библиотекар и брат от Седмия орден, архивар на Северна кула.
Норта Ал Сендал — учител и бивш брат от Шестия орден, приятел на Вейлин.
Села Ал Сендал — съпруга на Норта.
Артис Ал Сендал — син на Села и Норта.
Лорен Ал Сендал — дъщеря на Села и Норта.
Снежинка — бойна котка.
Мъдрия мечок — шаман на Мечия народ.
Санеш Полтар — боен вожд на еорил сил.
Мъдрост — старейшина на еорил сил и много мъдра жена.
Инша ка Форна (Стомана под луната) — еорилски боец, жена.
Ултин — миньорски кмет на Крадливо дере, по-късно, капитан на първия батальон на Северната армия.
Даверн — корабостроител, по-късно сержант в Северната армия.
Кара — жителка на Нериново.
Лоркан — жител на Нериново.
Маркен — жител на Нериново.
Плетача — жител на Нериново.
Шести орден на Вярата
Солис — майстор на меча и командир на Скелански проход.
Кейнис Ал Ниса — брат от Шестия орден, Меч на кралството и лорд-маршал на Трийсет и пети пехотен полк.
Френтис — брат от Шестия орден, приятел на Вейлин.
Грейлин — брат от Шестия орден, отговаря за складовете.