— Защо не си купи кон в Уорнсклейв? — попита тя. — Мислех, че благородниците винаги яздят.
— Парите трудно ми стигат за храна, какво остава за кон — отвърна той. — Освен това пешаците привличат по-малко внимание.
„Защо толкова държи да се крие от собствения си народ? — чудеше се тя. — Само да бе споменал името си в Уорнсклейв и щяха да го позлатят, че и най-хубавия кон от градските обори щяха да му дадат.“
Ала той определено се криеше, извръщаше глава и смъкваше още по-ниско качулката си всеки път, когато по пътя се зададеше каруца. „Не знам за какво се е върнал — реши накрая тя, — но със сигурност не се е върнал за слава.“
— Много те бива с ножа — каза той, когато спряха да си починат за кратко.
— Не достатъчно — измърмори тя.
— Умения като твоите са резултат от сериозно обучение.
Тя отхапа от овесената питка и не каза нищо.
— Когато бях на твоите години, не бих се провалил така. — Не я дразнеше, просто изтъкваше факт.
— Това е защото вашият нечестив орден ви бичува като кучета от най-ранна възраст и ви учи да убивате.
За нейна изненада той се засмя.
— Така си е. С какви други оръжия можеш да си служиш?
Тя поклати намусено глава. Нямаше да му даде повече информация от крайно необходимото.
— Със сигурност можеш да стреляш с лък — продължи той. — Всички кумбраелци го могат.
— Е, аз пък не мога! — тросна се тя. Истина беше. Жрецът ѝ беше казал, че не ѝ трябва да борави с друго освен с ножа и че лъкът не бил за жени. Той имаше свой лък, разбира се, всички кумбраелски мъже имаха, без значение дали са жреци, или не. Болката от побоя, който ѝ бе нанесъл, след като откри, че тайно се е опитвала да усвои изкуството на лъка, се доближаваше до болката и унижението, които сама си бе причинила с откритието, че да опънеш тетивата на дълъг лък изисква повече сила, отколкото тя има в ръцете си. Факт, който я вбесяваше и до ден-днешен.
Продължиха мълчаливо по пътя и до мръкване изминаха още двайсетина мили. Той спря да стъкне бивак по-рано от предната вечер, запали огън, заръча и да го поддържа и понечи да хлътне в гората.
— Къде отиваш? — попита тя. Подозираше, че просто ще я зареже.
— Да видя какви дарове може да ни предложи гората.
Нощта вече настъпваше, когато той се върна с дълъг клон от ясен. След вечеря седна край огъня и започна да дялка клона с късия си моряшки нож, отделяше вейките и кората с опитни движения. Не обясни какво прави и скоро тя отстъпи пред любопитството си.
— Какво правиш?
— Лък.
Тя изсумтя, започваше отново да се ядосва.
— Подаръци от теб няма да приема, Мрачен меч.
Той не вдигна очи от работата си.
— За мен е. Скоро ще трябва да тръгна на лов, за да се храним.
Още две вечери работи по лъка, изтъняваше краищата и оформяше средата. Вместо тетива използва резервна връзка за обущата си, обтегна я между двата жлеба, издялкани в краищата на лъка.
— Никога не съм бил добър стрелец — каза замислено. Дръпна с пръст изпънатата тетива и тя издаде нисък тон. — За разлика от брат ми Дентос. Той сякаш беше роден с лък в ръката.
Рева знаеше историята за брат Дентос, тя беше част от легендата. Прочутият брат стрелец, който го спасил, докато алпиранските обсадни машини горели, и само ден по-късно попаднал на алпиранска засада и загинал. Според легендата Мрачния меч изпаднал в дива ярост и напоил с кръв пясъците, изклал безпощадно нападналите ги из засада алпиранци, макар те да молели за милост. Рева хранеше сериозни съмнения в правдивостта на тази история, на тази и на многото други измишльотини, които мълвата приписваше на Вейлин Ал Сорна, но лекотата, с която бе отблъснал нападението ѝ преди няколко дни, я навеждаше на мисълта, че зад епичните преувеличения може и да се крие зрънце истина.
Той издялка стрели от други ясенови клони. Изостри ги в единия край, защото нямаха метал за истински върхове.
— Би трябвало да свършат работа за птици — каза той. — Виж, глиган с тези няма как да сваля, само метални върхове могат да пробият ребрата.
Нарами лъка и навлезе в гората. Тя изчака цели две минути, после изруга под нос и тръгна след него. Откри го клекнал зад дънера на стар дъб, запънал стрела в тетивата. Чакаше неподвижно, вперил поглед в туфа висока трева на малката полянка отпред. Рева се приближи уж предпазливо, но успя да стъпи на суха съчка и пукотът отекна силно. Три фазана излетяха от тревата и забиха мощно с криле да се издигнат. Тетивата на Ал Сорна звънна и една от птиците падна на земята. Вейлин стрелна Рева с укорителен поглед и отиде да я прибере.