— Едно е несъмнено — обади се Самбилонг, — те стремглаво идват срещу нас!
— Ах, дявол да го вземе — каза Яниш, — какво ли са ни приготвили тия даяки? Хората ни трябва да имат под ръка пожарните помпи, за да гасят проклетите плаващи огньове, да ги отблъскват от кораба! Разпореди се, Самбилонг! Сега разбирам този идиотски нагъл план даяките искат да ни подпалят, живи да ни изгорят. Но ще видим… кой е по-силният.
След минута тежко мълчание изкомандува:
— Курс по средата на реката! Ако корабът се запали, все ще успеем да стигнем до единия или другия бряг!
Вятърът спадна. „Мариана“ едва се движеше нагоре по течението. Част от огньовете вече плаваха покрай нея.
— Уловете ми един от тях! — повели Яниш.
Един от моряците, който той наричаше галено „тигърчета“, изпълни заповедта с неподражаема ловкост и след секунда Яниш държеше в ръцете си „плаващия огън“.
Беше половина черупка от голям кокосов орех, натъпкана с влакнеста маса, пропита със смолисто вещество и снабдена с фитил. Получаваше се доста силен и Устойчив пламък,
— Виж ги ти, разбойниците! — каза Яниш гневно. —
Стават все по-изобретателни, чудейки се как да ни напакостят! Обръщай назад! Иначе ще изгорим!
Като се имаше предвид, че „Мариана“ бе построена от дърво и отвън бе насмолена, можеше съвсем лесно да се подпали и изгори до треска.
Моряците, разбира се, не стояха със скръстени ръце: гасяха или отблъскваха приближаващите се към кораба огньове. Но борбата ставаше неравна. Обшивката на кораба тук-там вече гореше и командата трябваше да гаси едновременно на различни места.
Борбата продължи не по-малко от половин час,
„Мариана“ отстъпваше бавно пред огнената флотилия, като печелеше време и даваше възможност на болшинството плаващи огньове да преминат надолу по течението.
По такъв начин скоро настана мигът, когато екипажът можеше да си поеме дъх: по цялото течение нагоре по Кабатуан царуваше мъгла и само в долното течение блестяха още огънчета, бързо носени от водата.
— Даяките пак утихнаха — каза Яниш угрижен, — няма да ни пуснат да стигнем до пристанището на лагера, без да ни нападнат поне още веднъж.
— Готвят ни засада — каза Танхуза,
— Открит бой? Толкова по-добре! Него винаги предпочитам пред борбата с разни хитрости и сюрпризи — Яниш запали нова цигара.
След като описа полукръг и разпери платна, корабът продължи да напредва нагоре по течението на Кабатуан. Това ставаше с всяка минута все по-бавно, защото вятърът стихваше.
Но изведнъж … девствената джунгла на Борнео оживя, сякаш от замах на вълшебен жезъл: тук-там се чу глух шум, някакви тайнствени звуци, след това започнаха да се мяркат огънчета. Постепенно те наедрЯваха и Яниш промърмори ядосано:
— Започва се!
Той наблюдаваше все по-напрегнато оживялата тишина и си говореше: „Проклет да съм, ако разбирам какво са ни приготвили тези даяки!“
Явно обезпокоен от всичко станало, Танхуза се вглеждаше също загрижено напред:
— Приближаваме към най-тясното място на реката,
— Хубаво място за склещване на „Мариана“! Яниш насочи кораба по-близо до брега, В тоя миг гой, тласкан от свеж вятър, започна да се движи по-бързо и получи силен удар, който го накара да се разтрепери и да се наклони надясно.
— Какво става? — извика Яниш. — На нанос ли се натъкнахме?
— Нищо подобно, „Мариана“ плава както винаги … — отвърна откъм носа Самбилонг.
Танхуза улови кормилото и насочи „Мариана“, която поради тласъка се бе отбила от пътя си. Но тя едва измина няколко метра и носът й отново налетя на тайнственото препятствие.
— Що за дяволщина? — възмути се Яниш, приближавайки към Самбилонг.
— Не знам … Не разбирам! — каза Самбилонг.
— Може би, Танхуза, тук има подводни камъни?
— Не, господине.
Яниш се разпореди да бъде изпратен най-добрият плувец измежду моряците за разузнаване, който изпълни заповедта благополучно и се завърна бързо.
— Е, какво? Подводни скали ли? — нетърпеливо запита Яниш.
— Не, господине. През реката е протегната грамадна верига. Ако не я прережем, няма да можем да мръднем и крачка напред.
В този момент някъде откъм брега се раздаде властен и страшен глас:
— Предайте се, кучета на, Момпрацем! Или ще ви унищожим! Ще ви избием до крак!
СРЕД ОГЪНЯ
При дадените обстоятелства кръвта на всеки нормален човек би замръзнала в жилите му. Но Яниш изслуша доклада на водолаза и като се обърна към брега, реши да отговори на тайнствения глас привидно спокойно. Разбира се, бързо се съвзе и се отказа.
Разпита водолаза подробно и получи твърде печален отговор: