— Само без клетви! Те са много лоша стока. Не давам нито грош за цял кош клетви, Слушай, безполезно е да криеш каквото и да било, ти си в ръцете ми, не виждаш ли, че те държа здраво? По-добре ще бъде за теб, ако кажеш цялата истина. Говори! Кой те накара да погубиш кораба ми? Кой те накара да запалиш „Мариана“?
— Вие си въобразявате това! — отвърна „лоцманът“.
— Нима? Е, добре, само че ето какво, мили приятелю. Търпението ми се свърши. Казвай, кой е онзи поклонник от Мека, който е повдигнал даяките срещу ТремалНаик? Иначе…
— Господине, вие можете да ме убиете. Наистина аз съм в ръцете ви. Но не можете да ме заставите да говоря това, което не знам.
— Танхуза! — каза остро Яниш. — Вържи ръцете на този човек и го изведи на палубата!
Яниш излезе от каютата, а Танхуза се зае да изпълни получената заповед.
ПРИЗНАНИЯТА НА „ЛОЦМАНА“
„Мариана“ бе вече преминала мястото, обхванато от пожара, и се движеше бързо по течението между покритите с буйна зеленина брегове на Кабатуан’.
Защо пожарът не бе отишъл по-нататък, се обясняваше много просто: някакъв ручей, който се вливаше в реката, бе прекъснал огнения поток,
В околността царуваше пълно спокойствие в тихия утринен час. Ако се съдеше по многочислените орляци горски птици, безгрижно прехвръкващи от храст на храст, можеше да се заключи, че даяците не бяха проникнали все още тук. По пясъка на брега се виждаха изтегнати на припек крокодили, някои от които бяха достигнали доста почтена възраст, дълги от пет до седем метра,
— Ето, тия мили зверчета ще развържат езика на нашия „лоцман“! — каза тихо Яниш. — Прекрасен случай! Самбилонг, спуснете котва! Ще спрем тук!
— За дълго ли? — попита Самбилонг.
— Не, няколко минути ще ни стигнат — продължи Яниш. — Не мисли, че имам намерение да ловя крокодили. Но все пак приготви по-здраво въже.
В този миг на палубата се появи, тласкан от Танху — „лоцманът“ Той трепереше цял, но в същото време не показваше с нищо желание да каже истината.
— Самбилонг! — рече Яниш така, сякаш не обръщаше внимание на пленника.
Котвата бе пусната и „Мариана“ се по люшна леко на едно място.
— Хвърли няколко къса сланина на крокодилите, за да раздразним апетита им — усмихна се Яниш.
Корабът бе доста близо до пясъка с изтегналите се крокодили. Бяха шест и преспокойно се грееха на утринното слънце, не показвайки и най-малко безпокойство при вида на кораба.
Самбилонг хвърли към пясъка няколко къса сланина. Крокодилите в началото лениво помръднаха, после се спуснаха стремително към сланината и започнаха отчаяна борба помежду си за неочакваната плячка. Чуваше се шум, а от палубата на „Мариана“ се виждаха само раззинати кръвожадно уста и премятащи се, нанасяйки си тежки удари, опашки.
Когато закуската притихна, която наистина бе само едно доста силно раздразнение, крокодилите отново останаха на пясъка, но колкото се може по-близо до кораба, блъскайки се един друг и разтваряйки усти, въоръжени с чудовищни зъби, в очакване на нова плячка.
— Гладни ли сте, гълъбчета? — засмя се Яниш. — Почакайте, ей сега ще ви нахраним с нещо много по-вкусно от сланина.
Обърна се към „лоцмана“!
— Господарю! — пребледня даякът.
— След като не пожела да говориш по-рано, сега мълчи! — каза Яниш.
Самбилонг моментално обви даякския съгледвач с въжето и с един неочакван удар го свали от палубата.
— Хайде, Падада! — викна той. — Ти наистина ще бъдеш по-вкусен от сланина, след като си такъв тъпак, че не желаеш да проговориш!
Падада нададе отчаян вопъл, който подплаши многочислените речни птици: реши, че ще бъде удавен и изяден от чудовищата. Увисна във въздуха, а въжето, с което беше обвързан, изглежда, бе готово да се скъса всеки миг. То пращеше по най-недвусмислен начин. Крокодилите, като видяха увисналото над водата тяло, се спуснаха вкупом към борда.
— Помощ! Помощ! — нададе викове Падада и започна да трепери конвулсивно, с отчаяни опити да разкъса вървите.
— Ако Падада не умре от страх — каза тихо Танху-за, — това ще бъде същинско чудо!
— Лошо мнение имаш ти за даяките — отвърна хладнокръвно Яниш, — ще повика малко и… ще млъкне
— Помогнете! Спасете!… Пощадете! — виеше предателят, извивайки се подобно настъпен червей.
Един по-пъргав крокодил загуби търпение, изскочи от водата и докосна с муцуната си даяка и макар че не му причини голяма вреда, удесетвори ужаса му.
По даден от Яниш знак Самбилонг дръпна въжето и издигна на няколко сантиметра даяка. Португалеца, като се облакъти на борда, продължавайки да пуши цигарата си, се наведе над люлеещия се „лоцман“: