Вместо да се засмее, както очакваше индусът, при тези думи Яниш силно пребледня.
— О! Сигурен ли си, ТремалНаик, че всички вождове от сектата на душителите на Суйод хан са избити от нас или от англичаните в пещерите на Раймангала по време на войната в Делхи? Кой може да ни докаже това?
— Ти, Яниш, мислиш, че тази тайнствена личност в действителност е намислила да отмъщава за Суйод хан? След единадесет години?
— ТремалНаик, ти ги изтреби и би трябвало да знаеш за тяхната отмъстителност,
ТремалНаик се замисли и този път лицето му издаваше дълбоко вълнение. После махна с ръка, сякаш отпъждаше някакъв призрак.
— Това не е възможно, но е нелепо. Ако допуснем, че в Индия все още съществуват туги, то те не биха чакали толкова дълго. Този поклонник сигурно е някакъв скитник авантюрист, който иска да спечели популярност сред даяките и да основе ново султанство. Той само се преструва, че ме ненавижда. Навярно е пуснал слуха, че не съм мюсюлманин и затова съм техен враг; че съм таен агент на англичаните, който помага за поробването на даяките. С една дума, той е всичко друго, но не и туг.
— Така да бъде. Но ми се струва, че ти, приятелю, си попаднал в незавидно положение. Изгубил си вече всичките си богати фактории.
— Да. Всичко е разграбено и изгорено.
В това време приглушен звук от далечен изстрел прекъсна думите му.
— Чу ли? — извика Яниш и скочи на крака. — На юг от твоето укрепление стреля пушка, Зная какво означава това — даяките атакуват „Мариана“,
— Да се изкачим на наблюдателната кула — предложи ТремалНаик. — Оттам по-добре ще се чува и ще можем да определим посоката на стрелбата.
„МАРИАНА“ ВЪВ ВЪЗДУХА
ТремалНаик и Яниш напуснаха стаята на индуса и се изкачиха по стълбата. Върху терасата на павилиона се издигаше своеобразна куличка, която приличаше по-скоро на минаре — тънка и висока, с външна стълбичка.
След минута двамата бяха на върха й където имаше малка кръгла платформа с дългобойна спингарда, която при нужда можеше да стреля по всички посоки.
Слънцето вече беше почти изгряло. По равнината се разливаха щедри потоци от светлина. Даяките около крепостта се бяха отдръпнали с появата на деня на пет-шестстотин метра и се криеха зад дебели стебла на повалени дървета, довлечени тук, за да им служат за щитове. Те ги местеха навсякъде според позициите, които си избираха. Изглеждаше, че през нощта силите им бяха нараснали, Щом ТремалНаик погледна към тях, неволно извика:
— Вчера не бяха толкова много!
Яниш се канеше да попита индуса за нещо, но изведнъж се разнесе нов звук от пушечен изстрел, и то от същото място, откъдето долетя и първият,
— Несъмнено се стреля на юг! — извика Португалеца, — Това са пушките на „Мариана“, Даяките са обсадили моряците ми. Не зная дали ще могат да ги отблъснат моите момчета. С какви сили разполага този дявол в образа на хаджията от Мека?
— Мога да ги определя само приблизително — отговори ТремалНаик, — вдигнал е срещу мен четири племена. Това означава не по-малко от петстотин души, Възможно е всички да са въоръжени с пушки. Поклонника е донесъл със себе си цял арсенал.
— Ах! Още един изстрел! Това вече са спингардите — каза Яниш с гневен жест.
Откъм безкрайната джунгла, която се простираше на юг от укреплението, сега долитаха все по-чести звуци от пушечни изстрели, докато накрая се сляха в непрекъснато бучене,
Яниш пребледня и не можеше да прикрие вълнението си. Той се мяташе върху платформата като разярен лъв в клетка и яростно обгръщаше хоризонта с поглед. Индусът също беше обхванат от силна възбуда. Изстрелите не преставаха нито за миг. Между малочисления екипаж на „Мариана“ и налитащите сили на тайнствения хаджия очевидно се водеше отчаяна и неравна борба.
— Все още стрелят! — извика Яниш, без да може да сдържа вълнението си, — Ах, защо не съм там!
— Самбилонг е храбрец и даром няма да им се даде — отвърна ТремалНаик, — той е стар тигър и умее да показва зъбите си.
— Но на борда има само петнадесет души, а даяките, според думите ти, са снабдени с артилерия и може би имат триста-четиристотин бойци.
— Ти се съмняваш дали „Мариана“ ще може да се спаси? — попита отчаяно индусът. — Но ако даяките превземат кораба ти, с нас е свършено. Какво очаква тогава дъщеря ми?