Даяките продължаваха да се въртят като луди или пияни, издавайки диви крясъци, размахваха ръце и се гърчеха като червеи. Този танц продължи около половин час. После, уморени, измъчени, се върнаха при останалите.
Настана дълбока тишина, която продължи няколко минути. Изведнъж ужасен рев разцепи въздуха.
— Какво е това? За атака ли се готвят? — попита ТремалНаик.
Яниш беше насочил бинокъла си към даяките.
— Не — отговори той, — виждам един човек, който излиза от землянката си с малък зелен флаг в ръце. Сигурно е парламентьор, когото Поклонника изпраща при нас.
— Ще ни предложи да се предадем?
— Във всеки случай няма да е примирие.
И наистина един даяк, по всяка вероятност заслужил войн, както можеше да се съди по перата, които украсяваха главата му, и по необикновеното количество медни гривни по ръцете му, се отправи към укреплението, придружен от още няколко даяки, понесли голямо дървено дайре.
— Ето го и парламентьора! — със смях извика Португалеца. — Вместо с тръба, иде с дайре, както се полага на даяк. Да слезем, ТремалНаик, и да чуем какво ще ни съобщи този посланик.
Когато слязоха от кулата, научиха, че пратеникът е вече в укреплението и иска да преговаря с белия човек. Имаше предвид Яниш.
— Лъжете се — възрази му Португалеца, — аз не съм стопанинът на това здание.
— Това не означава нищо — отговори пратеникът, — Поклонника от Мека, който е потомък на великия пророк, желае да води преговори с белия човек, брат на Тигъра на Малайзия, на Сандокан.
— Дявол да го вземе — извика през смях Яниш, — двама братя с различен цвят на кожата и от различни раси… Този Поклонник навярно е пълен идиот. Е, добре! Казвай какво ти е поръчал да ми съобщиш потомъкът на пророка.
— Изпрати ме да ти предам, че този път ти подарява живота при условие че му предадеш ТремалНаик и дъщеря му,
— За какво са му потрябвали?
— За да ги убие — обясни спокойно пратеникът.
— В какво са се провинили?
— Така е угодно на аллаха.
— В такъв случай предай на твоя поклонник, че моят аллах не иска това, а аз съм изцяло на неговите заповеди. Сам съм дошъл тук, за да защитавам приятелите си.
Онзи, който придружаваше пратеника, удари три пъти по дайрето и двамата даяки се отправиха тържествено към сънародниците си, които ги очакваха с голямо нетърпение.
След малко пратеникът отново се върна до укреплението и даде знак, че иска отново да говори.
— Бели човеко! — обърна се той към Яниш, като се качи при него на терасата. — Поклонника ме изпрати да ти кажа, че той ще извърши пред очите ти чудо, за да покаже на теб и хората ти своето могъщество и неуязвимост.
— По какъв начин ще стане това? — засмя се Яниш. — Може би ще ми даде възможност да изпитам неуязвимостта му с помощта на карабината си? Това би било отлично.
— Не — малко объркано отвърна пратеникът, — Поклонника мисли в твое присъствие да влезе в огън и да ти покаже, че може да излезе невредим оттам благодарение на покровителството на небесните сили. От теб той иска само да му предоставиш място в близост до укреплението. Така всички ще могат да наблюдават огненото му изпитание. Тогава ще можеш да решиш дали да предадеш индуса и дъщеря му. Той е полубог и срещу него е немислимо да се бориш нито ти, нито хората ти. Даже самият Тигър на Малайзия, Сандокан, който се смята за непобедим, няма шанс срещу него!
— Добре. Намирам, че Поклонника е много любезен, като ни дава възможност да погледаме толкова интересно зрелище. Все пак ще имаме малко развлечение,
— Вярваш ли, бели човеко, че Поклонника ще може да издържи такова изпитание?
— Като видя, ще се уверя.
— И тогава ще изпълниш ли желанието му?
— Защо бързаш толкова? Нека първо видим чудесата му,
— Тогава хората ти ще те напуснат. Те ще сложат оръжие.
— Добре, добре. И на мен ще ми е интересно да видя как Ще започнат да хвърлят в краката ми оръжието си — с иронична усмивка отвърна Яниш.
Не беше изминал и четвърт час след този разговор и Яниш забеляза два малки отряда от даяки, всеки един от които наброяваше по петнадесет души. Хората бяха без оръжие и влачеха торби с камъни — гладки и закръглени, като че ли събирани от коритото на пресъхнал поток, Даяките се спряха на петдесетина крачки от терасата и започнаха да приготвят площадка, широка шест метра и дълга дванадесет.
— Оформят огнището — поясни Яниш на ТремалНаик, който с интерес наблюдаваше действията им.
После даяките донесоха огромно количество клони от смолисти дървета. Те ги разстлаха около камъните и между тях, запалиха ги и пред терасата пламна огън, който горя около два часа. През цялото това време гарнизонът на обсадената крепост търпеливо наблюдаваше събитията. Около огъня се беше струпала цяла тълпа от даяки, но хората от крепостта виждаха, че са невъоръжени, и не им пречеха,