Яниш не губеше надежда нито миг.
Докато канонирите пълнеха спингардите, той стреляше с карабината си. После я захвърляше към някой, който да я зареди, и се залавяше със спингардата. И отново поемаше карабината си. Всеки негов изстрел сваляше поне един неприятел.
Действията му предизвикваха възторг сред обсадените и злоба от страна на даяките.
Обсаждащите не се доверяваха много на артилерията си, която не беше толкова ефикасна при липсата на добри мерачи, нито на стрелците си, които по-сполучливо можеха да боравят с лъкове и стрели, отколкото с пушки. Затова те бързаха да преодолеят делящото ги от укреплението пространство и да стигнат до стените. Не им беше толкова лесно и се ободряваха със свирепи викове.
Огромните щитове на даяките можеха да им помогнат съвсем малко, защото индуските карабини успяваха да ги пробият и улучваха хората зад тях.
Но макар и четирите колони да търпяха огромни загуби, те не се отказваха от атаката си и бързо приближаваха оградата.
Бойният им ред не беше особено нарушен и те стягаха редиците си.
— Заредете с картеч — разпореди се Яниш, — целете се ниско в краката.
Спингардите загърмяха отново и този път посипаха редиците на враговете със ситни куршуми, гвоздеи и парчета желязо. Загубите на даяките нарастваха бързо, но те все пак успяха да преминат най-опасната зона и голяма част от тях се добраха до храстите пред оградата, които ги скриха. Вече не можеше да се стреля с оръдията, но затова пък карабините заработиха още по-усърдно.
— Става опасно — каза Яниш, — не очаквах, че ще успеят да се доближат до храстите. Все пак засега се намират далеч от стените. Жалко, че се налага спингардите да замълчат.
— Не съжалявай много — обади се ТремалНаик, — приготвил съм им чудесна изненада. Нещо, което е по-ефикасно от куршум. Оградата е здрава и даяките с кампилангите ще разберат, че не е лесно да се промъкнат.
Щурмоваците трябваше да преодолеят още едно препятствие по пътя си към стените — бодливите храсти, И наистина, щом първата редица се натъкна на живия плет, се разнесе яростен вой. Бодлите се впиваха в голите им тела и действуваха по-страшно и от картечниците.
— Като начало не е лошо — каза злорадо Яниш, — нямам нищо против, ако тези дяволи, които така яростно напират към шиите ни с ножове, оставят по шиповете всичкото си месо.
— Да, но много от тях ще преминат — отговори индусът, — ето, виж. Един вече се измъкна от бодлите и тича към оградата.
— Но няма да може да разкаже на приятелите си как изглежда стената отблизо — каза Яниш, като дигна карабината си.
Раздаде се изстрел и даякът, който тичаше от живия плет към оградата, нададе вик, вдигна ръце и се строполи.
— Огън по храстите — изкомандува Португалеца.
Картечницата заръси олово по живия плет и отчаяните викове на хората там доказаха, че изстрелите не отиват напразно. Но само след секунди цяла тълпа даЯки вече беше успяла да достигне до оградата и я сечеше с тежките си кампиланги.
В този момент на стената се появиха осем души от гарнизона на ТремалНаик. Те влачеха грамадни котли, от които се носеше тежък задушлив дим, Яниш непредпазливо пое с гърдите си част от този дим и започна усилено да кашля и киха, и то така, че сълзи изскочиха от очите му сред общия смях на всички наоколо.
— Що за гадост? — извика Португалеца. — Какво е това, дъх не мога да си поема.
— Сега ще видиш — отговори индусът, — но най-добре ще е да се отстраниш, за да могат тези хора да свършат работата си. Това е закуската за нашите неканени гости. Надявам се, че ще останат доволни.
— Но те вече се катерят по стълбовете на оградата.
— Нищо. Сега ще изпопадат долу след десерта, който съм им приготвил. Това е врял каучук.
Върху голите тела на катерещите се нагоре даяки изведнъж се посипаха струи от вряла тъмна течност, приличаща на смола. За ефекта можеше да се съди от отчаяните вопли.
Много от тях нападаха на земята и се загърчиха, други скачаха от оградата панически, а трети захвърляха щитовете и оръжието си и стремглаво бягаха надалеч от оградата, но по пътя си към храсталаците падаха под точните изстрели на хората от „Мариана“ и явайците на ТремалНаик.
— Браво! — изръкопляска Яниш. — Твоите готвачи са чудесни!
Поражението на щурмуваците беше пълно.
Напразно стрелците на Поклонника се опитваха да спрат бегълците, за да ги върнат обратно към оградата. Даяките се разпръснаха накъдето им видят очите.