Но като хвърли бърз поглед върху листа, той извика радостно:
— Каммамури!
„От сутринта — съобщаваше махратът на английски — се намирам в околностите на укреплението. Тази нощ ще се опитам да се промъкна във факторията с помощта на един бивш слуга на ТремалНаик, който сега е сред въстаниците. Спуснете въже от южния ъгъл на укреплението и се пригответе за защита. Даяките скоро ще предприемат атака. Каммамури.“
— Кой ли може да е този бивш твой слуга? — попита Яниш.
— Сред въстаналите даяки те са много — отговори ТремалНаик, — при мен имаше около двадесетина даяки, които се разбягаха след появяването на Поклонника.
Над факторията на индуса се спусна тропическа нощ Тъмна и тайнствена нощ, която не обещаваше нищо добро. Голям черен облак покри цялото небе. Тежка тишина цареше над гората и равнината. Въздухът беше така задушен, че трудно можеше да се диша, а електричеството в него обтягаше нервите на всички обитатели на укреплението като струни,
И в лагера на даяките цареше тишина. Лилиите и миримите вече от няколко часа не ревяха с огнените си уста.
— Бих предпочел най-бясната атака пред това спокойствие — каза Яниш, — навярно сега пълзят като змии към укреплението. Или пък чакат дъжда, който да извади пушките ни от строя.
Той засмука яростно цигарата си.
— Нищо — отговори ТремалНаик, — разтопеният каучук няма да се навлажни като барута. Наредих да сложат върху огъня всички котли, които имаме.
Грамадна светкавица разсече в този миг небето, от което вече пръскаше дъжд, и силен гръм разтърси околността. Почти веднага всички часовои по стената нададоха викове:
— На оръжие! Неприятелят е близо!
Яниш и ТремалНаик, които бяха легнали, за да подремнат, скочиха на крака.
— Към спингардите! — извика Яниш високо.
Под непрекъснатата светлина на ослепителните светкавици се виждаше ясно как даяките, разделени на групи, с бърз бяг пресичаха равнината, като се предпазваха с щитове от дъжда, който вече се лееше като из ведро.
Приличаха на изтръгнали се от ада демони, осветявани страшно от избухващите фантастични светлини на мълниите. Телата им се обагряха ту в червен, ту в зеленикав цвят.
Ураганът бързо достигна кулминацията си.
По тези ширини бурите са много рядко продължителни. Най-често са достатъчни двадесет-тридесет минути, за да се възобнови първоначалната тишина. Но през тези броени минути господството на разярената стихия е нещо неописуемо.
Даяките този път не предприеха атаката си в стегнати колони, а бяха разпръснати и успяха да се доберат до живия плет почти без никакви загуби, защото защитниците на крепостта не можеха да се похвалят сега с точна стрелба.
Усилията на диваците без съмнение бяха насочени към подвижния мост. Това беше ключът на укреплението, най-защитената му точка, но в същото време представляваше най-голяма опасност за защитниците. Към него се бяха устремили нападателите, помъкнали тежки греди, с които смятаха да разбият оградата.
Яниш и ТремалНаик разбираха отлично, че всичко е поставено на карта, и побързаха да вземат възможните мерки за защита на заплашеното място. Там моментално се събраха свободните хора на гарнизона с пълни котли врящ каучук. Отново той трябваше да изиграе решаваща роля.
Даяките преминаха без бавене живия плет и приближаваха. Единият отряд се добра до оградата, завладя подвижния мост и с една греда, тласкана от тридесет-четиридесет човека, се опитваше да пробие отвор. Но дъжд от кипящ каучук се изля върху главите им и ги застави да се откажат от целта си. Друг отряд повтори същия опит, но без успех. В този момент до оградата пристигна цялата вълна от даяки. Двеста или триста човека, ожесточени от съпротивата на обсадените, се нахвърлиха върху оградата. Поставяха по нея дебели дървета, които можеха да им послужат като стълби.
Моментът беше особено критичен.
На виковете на Яниш и ТремалНаик се притекоха почти всички бойци от гарнизона.
Защитниците на укреплението захвърлиха пушките си, които станаха безполезни в тази ситуация, и хванаха тежките ужасни мечове — парангите.
Три пъти се изкачваха даяките до зъберите и три пъти вълната им плисваше обратно, като пълнеше рова с мъртви и обезобразени тела.
— Дръжте се! Още едно усилие! — извика Яниш, като видя в редиците на нападателите известно колебание. — Още малко и ще ги отблъснем.
Защитниците на укреплението засилиха стрелбата с пушките и оръдията. Малайците от „Мариана“ и явайците от гарнизона отново се захванаха за парангите, след като отдъхнаха за миг. Слугите на ТремалНаик напълниха котлите с кипящ каучук.