Започна четвъртата атака. Но вече всички усещаха липсата на предишното въодушевление и сляпата ярост, която караше нападателите да презират смъртта.
Бяха обзети от паника и виковете им не бяха толкова ужасни.
Но и това тяхно нападение носеше опасност. Даяките бяха многобройни, докато защитниците бяха претърпели известна загуба в хора, А и тяхната умора нарастваше.
Даяките стигнаха отново до оградата и се закатериха нагоре по изправените до стената бамбукови пръти. Цял отряд с отчаяна смелост и неподражаемо упорство се опитваше да проникне в крепостта по подвижния мост.
По всичко изглеждаше, че за укреплението беше настанал последният час.
Яниш обърна спингардата по такъв начин, че да може да обстрелва края на парапета, и извика на хората си да се отдръпнат. Моментално вълна от даяки заля тяхното място, но изстрелът на спингардата смете живата даякска маса. Слугите на ТремалНаик вече тичаха с котлите и изливаха съдържанието им долу.
След изстрела на Яниш само един човек оживя върху парапета и остана там като демон сред кълба от дим. Незнайно откъде, в този момент се появи великолепен и страшен тигър. С един скок животното се хвърли върху вкаменилия се даяк и раздроби костите му, а тялото му провисна, разкъсано от острите нокти.
Тази ужасна картина беше ярко осветена от избухналата светкавица на вече утихващата буря и даяките видяха тигъра. Животното напомняше на грозен призрак, появил се от ада. Защо беше отишъл на помощ на хората, които се бранеха от поклонниците на Аллах?
Сигурно самата съдба беше зад защитниците на укреплението и това правеше усилията на нападателите безсмислени. Да се борят с хора, на които помагат призраци — това означаваше да се воюва срещу небето.
И даяките се разбягаха, обхванати от панически страх, без да обръщат внимание на виковете на Поклонника, който ги зовеше за нова атака.
Гарнизонът се съвзе и след бегълците полетяха куршуми, които сееха смърт.
В това време от тях се отдели един човек и затича като луд към укреплението. Беше чудо, че не падна още след първата си крачка под изстрелите.
— Яниш! ТремалНаик! — викаше той, като размахваше ръце.
— Каммамури! — отговориха в един глас двамата и спряха хората си, които вече се целеха в него.
— Закъснях, нали, господине? — викаше Каммамури, докато се хващаше вече за спуснатото от оградата въже, защото все още беше опасно да се спуща подвижният мост.
— Действително малко закъсня — отговори Яниш, като палеше нова цигара, — но ако желаеш да погледаш петите на даяките, има още време. Представлението не е завършило. Беше ли в Момпрацем? Видя ли Тигъра на Малайзия? Нашия Сандокан? Кога?
— Преди седем дни — отговори Каммамури, докато се изкачваше по въжето.
— А подкрепления? Доведе ли някого със себе си? Говори.
— Никого — печално произнесе старият воин, — с мен няма нито един човек.
— Почакай, Яниш — спря го ТремалНаик, — той е съвсем грохнал. Пък и няма да е зле да изпратим след бегълците още някой и друг изстрел. А ти, драги Каммамури, слез в долните помещения и си отдъхни. След малко ще дойдем при теб.
После индусът се обърна към великолепната тигрица, която все още стоеше над обезобразеното тяло на даяка, и извика:
— Дарма! Остави този човек и върви в кухнята. Тигрицата отпусна глава и тръгна, мъркайки като сконфузена котка.
ОРГИЯТА НА ДИВАЦИТЕ
След десетина минути, когато се убедиха, че даяките са освободили не само равнината, но и цялата зона, Яниш и ТремалНаик се спуснаха при махрата. Изглеждаше, че враговете им са далече и поне през тази нощ ще могат да си отдъхнат на спокойствие. Намериха Каммамури в столовата. Старият боец унищожаваше усърдно богатата трапеза, в което му помагаше много успешно и тигрицата — вярната му приятелка.
— Какви новини ни носиш от Момпрацем? — попита Яниш, докато се настаняваше пред Каммамури. — Много се чудя защо не водиш никого на помощ. Струва ми се, че в Момпрацем никога не са липсвали хора, които са готови да тръгнат на бой.
— Така е. Но сега там те са необходими не по-малко, отколкото тук — отговори махратът, — нося ви много важни новини.
— Казвай по-бързо! Какво може да заплашва леговището на Тигъра на Малайзия? — извика нетърпеливо Португалеца.
— Това е враг, не по-малко тайнствен от Поклонника от Мека. Подкрепят го англичаните и новият раджа на Саравак, племенника на Джеймс Брук. Този, чието дело Сандокан някога разруши, като превърна раджата на Саравак в лондонски бедняк.
Яниш удари с юмрук по масата с такава сила, че чашите и бутилките по нея затрепераха.