— Никак не е лошо — каза Португалеца с известно раздразнение в гласа, — тези господа ни оставиха да преминем спокойно през цялата гора, за да ни спипат до самия бряг.
— Морето, по думите на Каммамури, се намира само на пет километра оттук — отговори Самбилонг. — Вземете Дарма и всички ранени и вървете натам. Аз с още неколцина ще препреча пътя на враговете и ще ви дам възможност да се снабдите с пироги. Ако не ги спрем, всички ще загинем тук и никой от нас повече няма да види родния Момпрацем. Решавайте по-бързо. Врагът наближава.
— Ще можеш ли да се съпротивляваш в продължение на половин час? — попита Яниш загрижено.
— Даже цял час — Самбилонг показа една отделна скала над долината, — там ще можем да се задържим дълго.
— Щом е така, добре — каза Яниш, — когато стигнем до брега, ще ви сигнализираме с изстрели. Тогава тръгнете към нас. Пирогите ще бъдат готови за отплаване.
Над главите им вече започнаха да свирят първите куршуми на преследвачите.
— Довиждане! — Яниш и ТремалНаик поведоха останалите към морския бряг в далечината.
Самбилонг и Каммамури събраха хората си и тръгнаха към скалата, която си бяха избрали.
Само за миг те стигнаха там и се скриха между камъните наоколо. Вярната приятелка на махрата, тигрицата Дарма, също беше тук.
Колоната на даяките вече навлизаше в долината. Тя наброяваше около сто и петдесет човека, въоръжени с
Уушкети и карабини. Явно това беше най-добрата гвардия на Поклонника. Като видяха, че тигрите на Момпрацем заемат отбранителна позиция, вместо да се спуснат в стремително настъпление според нрава си, даяките се разпръснаха в подножието на скалата и започнаха да я обстрелват, за да пропъдят оттам пиратите.
Но и те не им останаха длъжни и скоро се завърза ожесточена престрелка. Първата група даяки, която се беше приближила доста непредпазливо до позицията, беше буквално разстреляна.
— Началото е добро — каза Самбилонг на Каммамури.
Доведените до ярост от гибелта на приятелите си даяки скоро разбраха, че престрелката няма да е в тяхна полза, нададоха бойни викове и с кампиланги в ръце се втурнаха в атака. Но в самото подножие на скалата, обсипани от точни изстрели, отново се объркаха и хванаха пушките си.
Въпреки загубите, които непрекъснато понасяха, даяките се изкачваха все по-нагоре по скалите.
Дойде време противниците да се срещнат гърди с гърди. Ръкопашната схватка беше ожесточена. Само секунда преди това, като видя, че враговете са в непосредствена близост, Самбилонг извика към Каммамури, който съсредоточено пускаше куршум подир куршум по пълзящите към възвишението даяки:
— Каммамури, пусни Дарма!
Великолепният звяр, скрит до този момент зад скалата, се хвърли с рев към нападателите. Поразени от появата му, даяките се отдръпнаха объркани назад. Дарма се втурна след тях, но в същото време неприятелски куршум я порази. Животното падна с рев на земята, още няколко мига се държа, вперила горящи очи във враговете, но силите му свършиха и то застина неподвижно, опънала красивото си тяло.
— Дарма! О, Дарма! — извика Каммамури. Той обичаше тигрицата като свое дете.
В същия момент в далечината се разнесоха три последователни изстрела.
— Сигналът! Най-сетне! — извика Самбилонг.
Той едва откъсна обезумелия от скръб Каммамури, който стоеше покрусен над бездиханния труп.
— Остави я! Тя е мъртва! Да тръгваме! Останалите живи около десетина храбреци се възползуваха от краткия смут сред диваците и избягаха от скалата, като оставиха там падналите в неравната битка приятели. Те затичаха към морския бряг, откъдето се дочуха нови изстрели.
Под град от куршуми малкият отряд на Самбилонг се добра до брега, където имаше десетина рибарски колиби.
Наблизо шумеше морето, върху чиито вълни се люлееха няколко пироги с опънати платна, готови за отплаване.
— По-бързо! — каза Яниш.
— Къде са останалите? — попита ТремалНаик, като огледа ранените и измъчени от тичането бойци.
— Там са! — показа към хълма Самбилонг. — Загинаха.
— Загинаха заедно с Дарма — зарида Каммамури. Скръб засенчи и челото на индуса след вестта за смъртта на красивата тигрица, която той обичаше не по-малко от Каммамури.
Две пироги вече отплаваха в морето, поели останалите защитници на укреплението. На току-що напуснатия от хората на Яниш и ТремалНаик бряг се появиха диваците, които огласиха въздуха с яростните си и безсилни викове. Виждаше се как жителите на рибарските колиби напускаха селището си и бягаха покрай брега, като се криеха в крайбрежните храсталаци. След няколко минути мирното селце вече гореше, запалено от даяките, които търсеха върху какво да излеят злобата си. Гонени от свежия вятър, двете пироги заобиколиха нос Гайа и се приготвиха да навлязат в залива на Сапан rap — там, където Кабатуан вливаше мътните си води. По-голямата пирога, на която се бяха настанили ТремалНаик с дъщеря си, беше въоръжена с малко > оръдие. А на по-малката, под командата на Яниш, имаше спингарда.