— Ще разбереш от него самия.
— А ти няма ли да ми го кажеш? Е, тогава поне ми кажи накъде отплава парният катер.
— Сам си го търси.
— Хм! Колко си откровен! Няма ли да кажеш още нещо, драги?
— Убийте ме! Измъчвайте ме! Ще видите дали ще можете да изтръгнете нещо от мен. По-скоро ще глътна езика си, отколкото да чуете дори една дума.
— Ах, какъв инат! — каза Яниш и се изправи. Обърна се към капитан Брайън и добави:
— Сеньор, вие, струва ми се, искатеда кажете начина, по който постъпват в такива случаи червенокожите в Северна Америка?
Вместо отговор Брайън нареди на часовоя да приготви на палубата чифт дъски и бъчва с вода.
— Какво възнамерявате да правите? — учуди се Яниш на тези приготовления.
— Ще видите сам, сър! — отвърна американецът. — У нас това се нарича просто пиене на водица.
— Измъчване с вода?
— Нещо подобно.
Самбилонг и Каммамури вдигнаха Поклонника и го изнесоха на палубата. Капитанът и Яниш ги последваха.
СМЪРТТА НА ХАДЖИЯТА
Когато Брайън се зае с мъчението, Поклонника най-сетне се предаде, но в него вече беше останала само искрица живот.
— Кой е бъдещият отмъстител? — викаше Яниш.
— Моят възпитаник… Синдия!
— Кой е той?
— Син на моя… побратим… Суйод хан.
Вик на учудване се изтръгна от устата на Португалеца.
— Ето я съдбоносната тайна! Ето кой всъщност е неумолимият ни враг!
Синът на Суйод хан… Синът на главатаря на страшната секта, известна като „Душители“ и „Туги“, която в първата половина на деветнадесетото столетие тровеше живота в Индия.
В дните на знаменитото въстание на Сипаите тугите вече бяха поизгубили доста от силата си. Сектата беше системно преследвана от англичаните, повечето от привържениците бяха унищожени и ужасните оргии в чест на богинята на злото и отмъщението Кали станаха много редки.
Няколко години преди това ТремалНаик, един от най-знатните индуси, беше оскърбил богинята Кали. Поклонниците на Кали бяха обрекли за нейна жертва една прекрасна девойка, която той обичаше. С помощта на Сандокан ТремалНаик успя да я измъкне от ръцете им. Завърза се борба, която продължи много години. Дъщерята на ТремалНаик, още като дете, беше отвлечена от бащиния си дом, но отново Сандокан се зае със спасяването й. По времето, когато английските войници изтребваха въстаналите сипаи, той предприе заедно с приятелите си поход и помогна на англичаните за изтребването на последните туги.
Точно по това време главатар на тугите беше Суйод хан. Той беше изобличен от Сандокан и убит.
Бяха изминали единадесет години и Индия отдавна живееше нов живот. Като че ли тугите бяха изчезнали от лицето на земята и светът не без основание смяташе, че сектата е прекратила съществуванието си. Беше известно, че по време на въстанието на сипаите бяха изтребени не само водачите, но и членовете й до последния човек.
За Яниш беше чудно, че след толкова години се среща с един туг. И не само това, но и можеше да чуе от устата му:
— Да, Суйод хан загина, но остана синът му Синдия. Той е потомък на главатаря на душителите и сам принадлежи към сектата на хоратазверове, които искат човешки жертви в чест на богинята Кали.
— Говори! Говори! — разтърсваше студеното рамо на Поклонника Яниш.
Той беше замълчал. Изглежда, мъчението с вода го бе убило.
— Нима ми се изплъзна? — изскърца със зъби Яниш. — Всъщност той не каза нищо съществено. Умря и отнесе в гроба си страшната тайна.
— Успокойте се, сър! — каза Брайън. — От поглъщането на малко вода в повече не се умира. Той е в безсъзнание.
Завлякоха безжизненото тяло на Поклонника в амбулаторията и го оставиха на грижите на лекаря.
— По всичко изглежда, че научихте неща, които никак не ви радват? — каза капитан Брайън. — Нима е толкова опасен този… син на главатаря на тугите?
Двамата се разхождаха по палубата.
— Кой знае? — отговори Яниш. — Във всеки случай може да стане опасен. За него не знаем нищо освен името му. Той вдигна даяките на бунт. Ползува се с покровителството на англичаните и е в контакт с пленника на Джеймс Брук, новия раджа на Саравак. Ясно е, че притежава приказни богатства. При това сигурно разполага с въоръжени кораби.
— Е, с тях лесно ще се справите — засмя се американецът, — просто ще потопите лодките на този Синдия. Нашият параход има артилерия, която е току-що излята. Все още нито една редовна флота не е приела на въоръжение подобни оръдия.
Към тях се приближи Каммамури.
— Как да приемем тайната, която узнахме? — попита той.
— Не зная какво да мисля — усмихна се Яниш, — не мога все още да събера мислите си. Ти по едно време беше пленник на този Суйод хан. Не си ли чувал да се говори нещо за сина му?