Лицето на Яниш беше бледо от обхваналото го вълнение, но самият той беше спокоен и сякаш вкаменен, насочи бинокъла на запад.
— Дим на хоризонта! — извика. — Там има параходи. Значи англичаните обсаждат леговището на Тигъра на Малайзия!
Изминаха още няколко минути.
Тътенът на канонадата не преставаше.
Скоро започнаха да се виждат и просветванията от изстрелите. От тях можеше да се заключи, че битката се води на голямо пространство и с много кораби.
Яниш свали бинокъла от очите си и с проклятие го захвърли на палубата.
— Това са нашите кораби! — извика той. — Тигрите на Малайзия отиват на север. Все пак англичаните са ни победили.
Американецът потвърди думите му. И той забеляза на хоризонта малка флотилия, преследвана от обстрелващи я канонерки.
Треперейки с целия си корпус „Небраска“ летеше като стрела.
— Време е вече! — каза Яниш. — Огън, момчета!
ВОЙНАТА Е ОБЯВЕНА
Неочакваното появяване на големия американски параход застави сражаващите се веднага да прекратят престрелката, защото никоя от страните не знаеше чий съюзник ще се окаже този горд и прекрасен параход със страшна артилерия.
Силният глас, който се раздаде от капитанския мостик, съобщи на тигрите от Момпрацем, че имат силен съюзник.
— Да живее Сандокан! Ура за Момпрацем!
— Огън по англичаните! — заповяда Яниш.
Седем оръдия дадоха залп. Нито един снаряд не отиде напразно. На най-близкия до „Небраска“ малък крайцер избухна барутният склад, висок стълб от огън и дим изскочи от машинното отделение, чу се оглушителен трясък. Смъртно раненият кораб се наведе и бързо потъна. Екипажът с писъци започна да скача в морето.
— Как преценявате артилерията сега? — попита американецът.
— Ще ви отговоря по-късно — каза Португалеца, — трябва да се вмъкнем между корабчетата и канонерките и да им покажем как се води сражение.
— Втори залп! — изкомандува той.
Бригантината, която побърза да се притече на помощ на потъващия кораб, беше сериозно повредена. Канонерките на англичаните разбраха пълното си безсилие срещу артилерията на „Небраска“ и като прибраха набързо екипажа на потъващия крайцер, заотстъпваха към Момпрацем.
Докато те се скриваха в падащата вечерна мъгла, на палубата на „Небраска“ скочи висок, необикновено красив, гъвкав и силен като истински тигър човек, с гордо и същевременно сурово лице.
Той се втурна да прегърне Яниш. Беше Тигъра на Малайзия, прогоненият от последното си убежище Сандокан.
След него вървеше прекрасна девойка в костюм, който издаваше принадлежността и към знатен индуски род.
— Сандокан! — извика Яниш и притисна приятеля си в прегръдка. — Ти бягаш! А също и ти, прекрасна
Сурама?
— Да. Принуден съм да бягам вече за втори път, и то все от същия враг — каза Сандокан с глух и печален глас.
— Нима всичко е окончателно загубено?
— Те разрушиха всичко в Момпрацем. Селата горят. Населението е почти цялото избито. Не пощадиха нито жените, нито децата, нито старците. Моята къща също вече не съществува.
Очите на Сандокан хвърляха пламъци, а лицето му изразяваше страшна ненавист и скръб.
— Коя е причината за това неочаквано нападение? Вместо отговор Сандокан се огледа:
— Откъде имаш този параход? Къде беше през цялото това време? Къде е ТремалНаик? А Дарма? Къде е „Мариана“? Кои са тези бели хора, които защитават тигрите от Момпрацем?
— Случиха се много важни събития, след като отпътувах за Кабатуан — отговори Яниш, — но преди да ти разкажа всичко, ще те попитам, накъде си се отправил сега?
— Преди всичко да търся теб, а след това и ново убежище. Не са малко островите на север от Борнео, където мога да се заселя и да събера сили за отмъщение — каза Сандокан, — по бреговете на Лабуан и в Саравак още ще чуват рева на Тигъра на Малайзия.
Яниш кимна на капитана, който стоеше на няколко крачки от тях в очакване на заповеди от новия повелител, и след като го представи на Сандокан, попита:
— Къде желаете да слезете, капитане?
Капитанът изяви желание да слезе в Лабуан, откъдето лесно можеше да се добере до някой посещаван от пощенски параход залив. Машинната команда, съблазнена от двойната заплата, реши да остане на „Небраска“. Примера и последваха двама американски артилеристи, които се наеха да обучат малайците на Сандокан за работа с новите и сложни оръдия.
— Сам бих желал да ви придружа и да взема участие във вашата кампания — каза американският капитан, — но съжалявам, че нямам тази възможност.
Яниш отдаде заповед:
— С бавен ход към Лабуан, за да сме там през нощта. Флотилията може да ни следва без усилие, защото духа благоприятен вятър.