— То ще бъде адресирано до английския губернатор.
— Все ми е едно. Даже да е и до кралица Виктория.
— Ще съдържа обявяване на война.
— Досещах се, сър. Но все пак съдържанието на писмото не ме интересува.
След като написа писмото, Сандокан събра хората си и го прочете на висок глас:
— Ние, Сандокан, наричан още Тигъра на Малайзия, принц на Кини Балу, страната на Великото Синьо езеро, и Яниш ди Гомера, законни владетели на острова Момпрацем, имаме честта да съобщим на губернатора на Лабуан, че от днес се намираме във война с раджата на Саравак, с човека, който се ползува с покровителството на Англия и се нарича Господаря на моретата, и накрая със самата Англия, която го поддържа.
От борда на „Владетеля на океана“
24 май 1868 година.
Подписи: Сандокан, Яниш ди Гомера.
Смразяващ шепот се разнесе сред хората на Сандокан.
— Война! На живот и на смърт! За Сандокан! За Момпрацем, нашето волно гнездо!
Брегът беше много близо, за да викат и издадат преждевременно присъствието си тук. Ако бяха сред простора на океана, щяха да разцепят въздуха с могъщия си вик. Но сега се разнасяше само страстният им шепот
— Война! Напред за Момпрацем!
Капитан Брайън отиде при Сандокан да се сбогува с него и силно стисна ръката му.
— Мистър Сандокан! — каза той. — Желая ви пълен успех, сър. От все сърце ви желая да дадете хубав урок на Джон Бул. И съжалявам само, че не мога да остана с вас.
— Благодаря за пожеланията! — отговори Сандокан. Той свали от ръката си великолепен пръстен и го подаде на Брайън.
— Прощавайте, сър — хвана отново ръката му капитанът, след като прибра пръстена, — гарантирам ви за превъзходните качества на парахода. Оръдията нямат съперници. Но ми позволете да ви дам един съвет,
— Слушам!
— Въглищата в складовете са много, но все пак няма да стигнат за цял месец. Когато имате възможност, използувайте и платната. Щом обявявате война на англичаните, всички холандски заливи, а също и заливите на султанство Бруни ще пазят неутралитет и ще се окажат затворени за вас.
— Вече мислих за това — каза Сандокан.
— Ще ми позволите ли да ви посъветвам още нещо, сър?
— Говорете.
— Преди вестта за войната да се е разнесла наоколо, изпратете бригантината си в някой залив на Бруни, за да се запаси с въглища. След това прехвърлете въглищата в своите бункери. Иначе рискувате в най-тежкия момент на войната да останете безпомощен. Помнете, че за вас въглищата са по-ценни и от барут.
— В краен случай винаги ще мога да разграбя въглищните. складове на англичаните по близките острови.
— Добре, Това е всичко. Прощавайте, господа! — хвана отново американецът ръцете на Сандокан и Яниш.
Той постави предаденото му от Сандокан послание до английския губернатор в Лабуан в грамадния си портфейл до чековете на Яниш и слезе по спусната стълба в лодката. Последва го целият му екипаж с изключение на машинистите и двама артилеристи, които преминаха на служба при Сандокан,
Лодките се плъзнаха безшумно към брега и след няколко минути изчезнаха в мрака.
В същото време Тигъра на Малайзия даде заповед корабите, които съпровождаха дотук „Небраска“, която получи новото си име „Владетелят на океана“, да потеглят за определеното им място.
— Е, приятели! — обърна се Сандокан към заобиколилите го хора. — Предстои ни работа, Потегляме веднага. Отиваме да освободим ТремалНаик и да отмъстим на раджата на Саравак, както и на всички негови съюзници,
„Владетелят на океана“ потръпна и потегли, после описа полукръг и постепенно усили хода си към княжеството Саравак. По тъмната вода той се плъзгаше като призрак,
НОЩНАТА ЕКСПЕДИЦИЯ
— Внимавай, Самбилонг! В никакъв случай да не се използува огнестрелно оръжие. Всичко трябва да стане без ни най-малък шум, И така, деца на Момпрацем, напред!
Този разговор се водеше в голяма лодка, която се носеше бързо и безшумно с помощта на шест чифта весла. В нея се намираха четиринадесет човека в костюми на сипаи, верни на раджата на Саравак. Дванадесет от тях бяха малайци и имаха вид на прости редници. Двамата офицери бяха бели.
Лодката, която превозваше този отряд към брега на Редианг, се насочи право към святкащата върху вълните на пристанището огнена точка.
— Капитан Яниш! Ако ни запитат, какво ще отговорим? — обърна се към Португалеца другият мним офицер на сипаите, Той беше млад човек и приличаше на американец,
— Ще отговорим, Харвард, че носим хранителни припаси в пристанището Макрае. А щом застанем борд до борд — на абордаж. Ако се случи този стражеви кораб да е парен катер, ще го използуваме за някаква работа. Надявам се акцията ни да е успешна и след дватри часа ТремалНаик и Дарма ще бъдат сред нас в пълна безопасност.