— Кой идва? — раснесе се вик от палубата на стражевия кораб.
— Приятели с припаси за пристанище Макрае! — отговори Яниш.
— Имаме заповед до разсъмване да не пропускаме никой.
— Откъде е тази заповед?
— От капитан Морланд, който е в пристанището, докато корабът му се товари с въглища.
— Е, тогава ще спрем и ще дочакаме зората тук наблизо — каза Яниш.
После се обърна към американеца и Самбилонг:
— Не съм и подозирал, че в тези води се намира параход. Капитан Морланд? Кой ли може да е той? Сигурно е англичанин на служба при раджата на Саравак. Значи пред нас наистина се намира парен катер. Бъдете готови, момчета!
— Спрете тук и по-бързо — разнесе се груб глас от катера — или ще посипя главите ви с порция олово.
— По-полека! — викна раздразнено Яниш. — Аз не съм ти някакъв даяк, а офицер на раджата. Хвърлете въже!
От катера веднага хвърлиха въжето и малайците моментално го хванаха.
— Готово — каза Яниш тихо, — щом чуете командата ми, летете след мен.
Едва лодката на Португалеца застана до борда на катера, Яниш, придружен от Харвард, премина на палубата.
— Кой командува този катер? — попита Яниш с нетърпящ възражение глас.
— Аз, господине — отговори един индус със сержантски нашивки върху мундира си, — извинете, че ви заплаших със стрелба, но капитан Морланд ми е издал най-строга заповед и не мога да ви разреша да стигнете до брега.
— Къде е капитан Морланд?
— В пристанището.
— А параходът му?
— При устието на Редианг.
— Пленниците все още в пристанището ли са?
— Индусът и дъщеря му ли? Вчера все още бяха там. Но мисля, че щом параходът се натовари, ще ги пренесат в Саравак.
— Нима има от какво да се страхуват тук?
— Да, страх ги е от пиратите на Момпрацем. Говори се, че те са обявили война на Англия и на раджата.
— Глупости! — отговори Яниш. — Те са избягали на север от Борнео. От колко моряци се състои екипажът на катера?
— От осем.
— Осем! Хм. Е, тогава … предай се, мръснико! Сержантът не можа да се съвземе от учудването предизвикано от неочаквания обрат на мирния разговор, когато Яниш вече го държеше с лявата си ръка и беше опрял пистолета си в гърдите му.
Хората от лодката само за миг скочиха на катера с вдигнати заплашително паранги.
— Който се съпротивлява, ще умре! — каза Яниш.
— Пушките! Вземайте пушките и стреляйте! — хриптеше сержантът, като напразно се опитваше да се изтръгне от железните ръце на Португалеца.
Но екипажът на катера беше толкова поразен от неочакваното нападение, че нито един човек не мислеше за съпротива.
— Самбилонг, вържи сержанта! А вие разоръжете останалите и ги пазете внимателно — разпореди се Яниш.
Когато заповедта му беше изпълнена, той седна до завързания сержант:
— Сега, ако ти е мил животът, говори откровено. Колко е голям гарнизонът в пристанище Макрае?
— Петдесет човека заедно с капитан Морланд и един от офицерите на раджата. Протежира го губернаторът на Лабуан. Има прекрасно въоръжен параход. Казват, че е англичанин, но има тъмна кожа. Параходът му плава под флага на раджата на Саравак.
— Фортът далеч ли е оттук?
— На по-малко от две мили.
— Ако не си ме излъгал, ще пощадим живота ти. Същото се отнася и за хората ти.
Като остави катера под командата на Харвард, Яниш потегли с лодката към брега. Там хората взеха пушките си и големи кошници с някакъв товар и се отправиха към форта.
— Помнете — каза Яниш, когато слизаха, — в случай на нужда, само аз ще отговарям.
Той вървеше пред отряда и осветяваше пътя с фенер.
Когато малкият отряд стигна до стените на форта, от тях се разнесе глас:
— Кой идва?
— Лейтенант Форзен със сипаи от Саравак. Носим припаси за форта и писмо за капитан Морланд.
— Почакайте!
Чуха се гласове, светна огън. След това трима души, навярно даяки, излязоха срещу отряда.
— Откъде идвате, господин офицер? — попита първият.
— От Когонга — отвърна Яниш. — Капитан Морланд не си ли е още легнал?
— Току-що вечеря заедно с пленниците.
— Вие във форт Макрае много късно вечеряте — засмя се Яниш. — Все пак трябва да ме заведеш при вашия капитан. Нося важни новини.
— Моля, последвайте ме — обърна се войникът.
Яниш тръгна след водача.
— Ама че неочаквана трудност — промърмори той през зъби как можех да предположа, че ТремалНаик и Дарма ще са в обществото на този тайнствен офицер. Ако ме видят и се издадат само с едно трепване, изгубен съм. Но вече няма връщане.