— Толкова по-добре. Как е сега!
— В безсъзнание е.
— Ранен ли е?
Яниш с мъка се изправи и едва се добра до носа на лодката, където лежеше капитан Морланд.
— Той е мъртъв!
— Съвсем не. Само е ранен и е оглушен от взривовете. Може раните му да са опасни, но че е жив, се басирам.
Сандокан, който съзерцаваше невъзмутимо агонията и потъването на неприятелския параход, чакаше на палубата пристигането на спасените от екипажа му.
Когато тялото на капитан Морланд и пленниците се появиха на палубата, той се поклони и каза:
— Слава на храбрите!
Дарма, която заедно със Сурама беше само на няколко крачки от Сандокан, затича пребледняла като платно срещу моряците, които носеха сър Морланд и извика:
— Мъртъв ли е?
— Не, дете. жив е! — отговори Яниш тихо. — Жив е, но е ранен и се страхувам, че раните са тежки.
— Боже мой! — изстена девойката и закърши прекрасните си ръце.
— Тихо! — спря я Сандокан. — Отнесете ранения в каютата ми.
Параходният лекар беше извикан веднага, за да окаже помощ.
Прегледът установи, че капитан Морланд наистина се намира в критично състояние. Той имаше само една рана, но голяма и дълбока. Лекарят определи раната повече като болезнена, отколкото заплашваща живота му. Наистина, раненият беше изгубил много кръв, но от пръв поглед се виждаше, че има силен и здрав организъм. В крайна сметка лекарят се изказа смело в полза на скорошното му оздравяване.
— Оставям го изцяло на вашите грижи, докторе — каза Сандокан.
— Не се безпокойте, сър — отговори той. — Ще го лекувам, както бих лекувал собствения си син. Санитари, елате при мен!
И докато около болния се суетяха санитарите и приготвяха всичко необходимо за превързване на раната, Сандокан, Яниш и ТремалНаик се изкачиха на палубата.
Дарма с нетърпение очакваше новини за положението на ранения капитан.
— Сахиб Яниш … — стараеше се с всички сили тя да не издаде вълнението си.
Португалеца виждаше какво усилие й струва това. Той гледа няколко мига пребледнялото й разтревожено лице и стисна малката й трепереща ръка.
— Ще го спасят ли? — пошепна беззвучно девойката.
— Надявам се! — отговори той. — Поне лекарят ни уверява в добрия изход. Но почакай! Виждам, че този млад човек много те интересува.
— Той е толкова храбър и… добър! — отговори объркано Дарма.
— Хм! — усмихна се Яниш. — Само това ли те кара да му съчувствуваш толкова много?
Девойката наведе очи. След секунда тя събра сили и попита Яниш:
— Ако бъде излекуван, в плен ли ще го държите?
— Не зная, дете! Това зависи от Сандокан. Възможно е.
Той остави девойката сама с тревогите и и се приближи до Сандокан, който оживено разговаряше с ТремалНаик,
— Какво впечатление ти прави младият човек, Сандокан? — попита той.
— Притежава лъвска душа — отговори Сандокан, — но знаете ли, приятели, че много се съмнявам дали е чистокръвен англичанин. Тялото му има бронзов оттенък.
— Да. Докато бяхме пленени, веднъж ни каза, че само майка му била англичанка — намеси се ТремалНаик.
— Какво ще правим с него? — попита Яниш.
— Ще ни бъде чудесен заложник. Това може да ни е от полза — отговори Сандокан, — а колкото до останалите пленници, ще им предоставим една лодка и ще ги оставим да стигнат до брега.
Като помълча малко, Сандокан заговори отново:
— Да обсъдим положението. Приятели, прецених плана, който ни предложи Яниш, и намирам, че нищо по-добро не можем да измислим при днешните обстоятелства. Предлагам да приложим този план за действие.
— А в какво се състои? — попита ТремалНаик.
— Много е прост. Преди всичко не трябва да допускаме обединените сили на раджата на Саравак и на лабуанския губернатор да ни изненадат. Битката ни поотделно с всеки един от тях ще бъде сравнително полека за нас. Против общата им сила по всяка вероятност няма да устоим. Остава ни да използуваме всички преимущества, които ни дава „Владетелят на океана“, и да се опитаме да попречим за съединяването на англичаните с раджата. Разбира се, трябва да се запасим с въглища на всяка цена. Ще бъдем силни само докато имаме на разположение въглища. На първо място сега е този въпрос. Затова незабавно трябва да се опитаме да завладеем въглищния склад в устието на Саравак, След това ще унищожим складовете на англичаните на остров Мангалум. Когато по този начин ги лишим от запаси, ще излезем на търговската им линия и ще се опитаме да нанесем смъртоносен удар на търговията им с Китай и Япония. Одобрявате ли тази идея?
— Да! — казаха в един глас Яниш и ТремалНаик.
— Имам още един проект — каза Яниш след кратко мълчание, — да вдигнем срещу раджата даяките от Саравак. Между тях все още има стари приятели, които някога ни помагаха да свалим Джеймс Брук. Когато се окаже между морето, където сме ние, и сушата с даякските отряди, този неизвестен син на Суйод хан едва ли ще се чувствува много удобно.