Владетелят на океана

— Предполагаш, че синът на главатаря на тугите сега се намира при раджата? — попита ТремалНаик.

— Сигурен съм в това.

— Има ли определено място за среща с бригантината? — попита отново индусът.

— Да — отговори Сандокан, — при нос Танонг Дату, Освен въглища ще ни достави оръжие и хранителни припаси. Може би в този момент вече е там и ни очаква.

— Тогава нищо не ни пречи да потеглим за Саравак.

— Точно така, потегляме за Саравак — завърши разговора Сандокан.

След няколко минути „Владетелят на океана“ се понесе със средна скорост към бреговете на Саравак, където Сандокан се готвеше да унищожи въглищните складове на англичаните.

— Как ти се струва параходчето ми, ТремалНаик? — попита Сандокан.

— О! „Параходчето“ ти е великолепен и могъщ крайцер, най-добрия от всички, които някога съм виждал — каза ТремалНаик с ентусиазъм.

След известно време Сандокан отново се обърна към ТремалНаик.

— Знаеш ли, англичанинът като че ли е по-добре.

— Говориш за господин Морланд, нали?

— Да. Лекарят каза, че сам е удивен от силния му организъм. Въпреки раната си и загубата на кръв той се отървава само с лека треска. Едва ли ще те познае. Хахаха! Представям си колко ще се учуди. До вчера бяхте негови пленници, сега той е в същото положение при нас.

— Как смяташ да постъпиш с него, Сандокан? — попита ТремалНаик.

— Не съм решил още. Все си мисля как най-добре мога да използувам пленничеството му. Във всеки случай много ми се иска да го превърна в свой приятел, а защо не и съюзник.

— Сигурно разчиташ да получиш някакви сведения от него за тайнствения си противник, сина на Суйод хан?

— Разбира се, много ми се иска — отговори замислено Сандокан.

Разговорът на приятелите беше прекъснат от появилия се американски лекар на палубата.

— Как е пациентът ни, докторе? — запита Сандокан.

— Отлично! Напълно съм сигурен, че ще оздравее.

Не по-късно от седмица-две ще бъде на крака напълно възстановен.

— Това е добре! Но чувам звънеца за обяд. Яниш е изгладнял и ще ни се сърди, ако го накараме да ни чака — усмихна се Сандокан, докато се спускаше към салона.

Преди залез двамата с Яниш отидоха да навестят пленника и се убедиха, че положението му наистина се е подобрило. Треската беше почти изчезнала, раната, умело зашита от лекаря, вече не кървеше. Когато посетителите влязоха в каютата, сър Морланд разговаряше с доста свеж глас с лекаря за бойните качества на парахода.

Когато видя двамата си противници, той направи усилие да стане, но Сандокан го предупреди:

— Не, мистър Морланд — каза той, — слаб сте още и не трябва да изразходвате силите си напразно. Нали, докторе?

— Да. Иначе раната може да се отвори. Аз му забранявам дори да се движи — отговори лекарят.

Пленникът стисна ръката на Сандокан и каза:

— Вие ме спасихте и трябва да ви бъда признателен. Но… съжалявам, че не потънах с парахода си, за да разделя участта на моряците.

— Морякът има време да умре винаги — отвърна с усмивка Яниш, — войната още не е завършила. За нас тя дори едва започва.

Тъмна сянка премина по лицето на капитан Морланд:

— Мислех си, че мисията ви завършва с освобождаването на младата девойка и баща й.

— За тази цел нямаше да ми е потребен толкова могъщ параход като „Владетелят на океана“ — каза Сандокан, — щяха да ми бъдат достатъчни и моите кораби.

— Значи имате намерение и занапред да останете в тези води?

— Да, докато имам на разположение макар и един човек и докато стреля дори едно оръдие.

— Прекланям се пред решителността ви — отговори замислено пленникът, — но мисля, че скоро ще дойде развръзката. Англия и раджата на Саравак няма да се забавят да изпратят ескадрите си в тези води, за да ви унищожат. Съгласете се, че силите не са равни. Вие бързо изразходвате запасите си от въглища. Всичко ще завърши с това или да се предадете, или да отидете на дъното след един безполезен бой.

— Ще видим — отговори Сандокан, — как се чувствувате сега, мистър Морланд? — промени рязко темата той. —

— Благодаря, относително добре. Докторът обещава след седмица и половина да съм на крака.

— Ще бъда много доволен да ви видя на палубата — каза Сандокан.

— Смятате да ме държите в плен? — усмихна се Морланд.

— Дори и да исках да ви пусна на свобода, пак нямам възможност да го направя — отговори Сандокан, — твърде далеч сме от брега.