— Сега е време да променим курса си отново — каза Сандокан, — англичаните ще продължат да ни преследват по сегашната ни посока, а ние ще се намираме на съвсем друго място.
„Владетелят на океана“ описа крива линия и отново се понесе в мъглявия безкрай.
Неуморимият Сандокан се появи на палубата заедно с първите слънчеви лъчи. На лицето му лежеше сянка на загриженост, макар да беше сигурен в сполучливо избраната снощи маневра.
Яниш и Дарма вече бяха на палубата.
Сандокан ги поздрави и побърза да отбележи:
— Изглежда, успяхме да се измъкнем. Надявам се да се доберем до нос Танонг Дату без неприятни срещи. А как се е отразила на капитан Морланд малката снощна неразбория?
— Доктор Хелд ни каза, че болният е бил много обезпокоен. Разпитвал е дали не сме потопили някой параход.
— Да отидем да го видим — отвърна Сандокан.
— Мога ли да дойда с вас? — попита страхливо Дарма.
— Разбира се — отговори Сандокан, — на него ще му бъде приятно, ако му окажем това внимание.
Завариха сър Морланд да разговаря с лекаря. Когато видя Дарма, той целият светна.
— Това сте вие, мис Дарма? — каза радостно. — Ако знаете колко много се радвам, че ви виждам отново.
— Как се чувствувате, сър Морланд? — попита девойката, мило изчервена.
— Много добре съм, мис.
— Бих предпочела да не ви виждам ранен, сър Морланд.
— Но ако не бях ранен, едва ли щяхте да ме видите тук — усмихна се англичанинът, — бих предпочел да се удавя, отколкото да се предам.
— Сър Морланд — намеси се Сандокан, — известно ли ви е, че през тази нощ едва не ни настигнаха английски параходи?
— Ескадрата от Лабуан — каза раненият развълнувано.
— Изглежда, че беше тя. Но успяхме да я заблудим и избегнахме опасността.
— Не смятайте, че винаги ще успявате да се измъкнете. В един прекрасен ден, може би точно когато най-малко очаквате, ще се срещнете с човека, който няма да ви пощади.
— Намеквате за сина на Суйод хан? — каза намръщено Сандокан.
Пленникът не отговори.
Посещението при ранения не можеше да продължи дълго. Той все още се чувствуваше отслабнал и гостите скоро напуснаха каютата. Докато се ръкуваше с Дарма, капитан Морланд каза:
— Благодаря ви от сърце. Надявам се, че скоро ще ме посетите отново. И още: надявам се да престанете да ме смятате за свой враг.
След като всички излязоха, той още дълго остана така на леглото със скръстени ръце, устремил блестящ поглед към вратата, зад която беше изчезнала Дарма.
След шест дни „Владетелят на океана“ стигна до нос Танонг Дату.
Бригантината се намираше на уговореното място, прикрита в закътано заливче. Командуваше я един от най-старите пирати на Момпрацем, който вече беше вземал непосредствено участие почти във всички акции на Сандокан и Яниш и по тази причина се ползуваше с пълното им доверие.
Съгласно получената заповед бригантината беше снабдена с достатъчно количество оръжие и провизии. Колкото до въглищата, които поради създадената ситуация бяха най-необходими на „Владетелят на океана“, от тях на борда на бригантината имаше около тридесет-четирйдесет тона. Бяха успели да ги съберат с голяма мъка, защото веднага след обявяването на войната английската администрация беше съсредоточила всичките си запаси от въглища в пристанището Бруни, столицата на султана на Борнео.
Това нищожно количество можеше да им стигне едва за два дни, и то при условие че поддържат умерена скорост.
Като се страхуваше да не бъде проследен, Сандокан побърза да даде последните си разпореждания на капитана на бригантината. Тя трябваше да стигне до Седанг, да се изкачи нагоре по реката до градчето със същото име и като се престори на мирен търговски кораб под английски флаг, да установи контакт с даякските вождове, които преди години бяха помогнали за свалянето на Джеймс Брук, чичото на сегашния раджа на Саравак. Бригантината трябваше да им раздаде оръжие и бойни припаси и да предизвика въстание, след което да се спусне към устието на реката и да очаква там завръщането на „Владетелят на океана“.
След няколко часа крайцерът напусна нос Танонг Дату и тръгна с умерен ход на северозапад, за да стигне до Мангалум и да се възползува от намиращите се там запаси от въглища, от които се зареждаха корабите, отиващи към Китай.
Измина още седмица и „Владетелят на океана“, който през цялото време се държеше близо до брега, отминаваше рифа Вернон. В този ден сър Морланд, който се поправяше бързо, за пръв път се появи на палубата, подкрепян от лекаря.
Младият човек се изкачи по стълбичката на капитанския мостик, където в един люлеещ се плетен стол се беше настанила Дарма. Тя се преструваше, че чете книга, а всъщност внимателно наблюдаваше всяко движение на капитана.