— Мис Дарма! — каза Морланд с тих глас и застана до креслото на девойката, — мога ли да седна близо до вас?
— Моля ви се! — отговори поруменяла дъщерята на ТремалНаик. — Ще се чувствувате тук по-добре, отколкото в каютата, където човек може да се задуши.
Доктор Хелд намери кресло за болния си пациент й след като го настани, запали цигара и потърси Яниш, който се развличаше с летящите край борда риби, които, търсейки спасение от преследващите ги делфини, попадаха в ноктите на друг свой враг — птиците рибари.
Морланд гледа известно време девойката и заговори със странно треперещ глас:
— Какво щастие е за мен да се намирам близо до вас след толкова дни затворничество. И това, че ви видях на борда на този параход, беше толкова неочаквано за мен. След бягството ви от форт Редианг бях изгубил надежда, че ще се срещна отново с вас…
— Не ми ли се сърдите, че тогава ви… измамих? — каза Дарма. — Там, във форта?
— Разбира се, че не! — запротестира младежът. — Вие бяхте в плен, което означава, че имате право да направите всичко възможно, за да се освободите. Обаче, искрено казано, съжалявам, че не сте моя пленница.
— Защо?
— Не зная. Но аз … аз бях толкова щастлив, когато бяхте около мен.
Капитанът въздъхна тежко и продължи с печален глас:
— И все пак… съдбата иска да ви забравя.
Като чу тези неочаквани думи, Дарма пребледня.
— Да, сър Морланд! — прошепна тя. — Щом така иска съдбата, трябва да се примирим с това.
Като помълча малко, тя продължи с притихнал глас:
— Така е съдено и нека бъде по волята на съдбата. Тежко ми е да говоря, но ще бъда искрена. Действително вие трябва да бъдете далеч от мен. Какво ви обещава по-нататъшното сближаване? Не, не ме прекъсвайте! Аз не греша. Говоря онова, което ми подсказва сърцето.
Морланд я слушаше, отпуснал глава.
— Ако сте влюбен в мен, трябва да си давате сметка, че ни разделя пропаст. При кого сте на служба? При раджата на Саравак, най-злия и непримирим враг на баща ми и на моите приятели. Ако ми предложите ръката си, какво трябва да направя? Да се откажа от баща си и от хората, които ме спасиха? И какво би станало нататък? Ако тръгна с вас, къде ще ме заведете? При тези, които са се заклели да бъдат вечно наши врагове? Когато останете свободен от този плен, забравете ме и изпълнете дълга си. Нека ръката ви не трепва, когато стреляте по „Владетелят на океана“… Участта ни е предопределена. Съдбата ни е начертана в книгата на вечността с кървави букви и всички сме готови за гибелта, която ни очаква.
— Искате от мен да ви убия? — извика капитанът страстно. — Всички останали да, но вас, Дарма, никога!
Той произнесе това „всички останали“ с гореща ненавист. Девойката трепна и го погледна учудено. В очите й постепенно се появи ужас.
— Може да се помисли — каза тя нечуто, — че имате причини да мразите от дъното на сърцето си Сандокан, Яниш и моя баща.
Сър Морланд прехапа устни. Изглеждаше така, сякаш се разкайваше, че е изпуснал тайна, и побърза да се поправи.
— Един капитан на потопен параход никога не може да прости на онези, които са го победили. Аз се чувствувам унизен и рано или късно трябва да отмъстя за това.
— Нима… наистина сте способен да погубите всичките ми приятели, дори и баща ми? — попита Дарма ужасена.
— За вас щеше да е най-добре, ако приятелите ви не се бяха погрижили за мен, когато параходът потъваше — отговори морякът, като избягна прекия отговор.
После стана от креслото и дълбоко развълнуван, започна да се разхожда по мостика.
„Владетелят на океана“ продължаваше да се движи в същата посока. Яниш и Сандокан направиха по обед наблюденията си и изчислиха, че параходът се намира на осемстотин мили от Мангалум.
Налагаше се колкото се може по-скоро да се приберат в това надеждно убежище, защото времето вещаеше рязка промяна.
Предположението за близостта на бурята не забави да се оправдае.
Когато вечерта слънцето се скриваше зад хоризонта, то беше обвито сякаш в черен саван, а лекият бриз, който се беше появил по обед, скоро се превърна в силен вятър.
ОСТРОВ МАНГАЛУМ
Параходът беше застигнат от бурята далеч преди остров Мангалум.
Благоразумието изискваше да се държат в открито море, защото през нощта параходът рискуваше да се натъкне на подводна скала.
— Ще трябва да останем в открито море — каза Сандокан на Португалеца, — въглища имаме за още няколко дена, а да се приближим в такава буря към Мангалум ще е истинско безумие.
„Владетелят на океана“ промени курса си и се насочи към места, където не рискуваше да срещне пясъчни наноси или някой от многобройните подводни рифове.