Към обяд, след като приключиха със закуската, Морланд, Яниш и Дарма се отправиха с малка лодка към скалите.
Оставиха лодката в подножието на отвесния бряг и започнаха да се състезават в точна стрелба, като избираха онези птици, чието месо можеше да обогати кухнята на кораба.
Морланд се оказа чудесен стрелец. Яниш, който се почувствува малко засегнат от успехите му, правеше всичко възможно да го надмине и от време на време наистина показваше класа.
Дарма също не оставаше назад от това своеобразно състезание със своята дългобойна индуска пушка.
Ловците се бяха увлекли дотолкова, че забравиха първоначалното си намерение да останат край скалите около час и половина. Те се опомниха, когато дочуха рева на параходната сирена.
— Викат ни! — трепна Яниш. — Дявол да го вземе! Изглежда, доста закъсняхме. Товаренето на въглищата трябва да е свършило. „Владетелят на океана“ скоро ще потегли. Гледайте, вече притъмнява.
Ловците бързо се заспускаха към морето, където беше привързана лодката им. Лицето на Яниш потъмня и веждите му се свъсиха.
— Ех! — изпъшка той. — Направихме голяма глупост. Гледайте как се е разиграло морето.
— Да побързаме! — потвърди опасенията му Морланд. — Наистина вълнението се е усилило доста.
От борда на „Владетелят на океана“ отново се разнесе звукът на сирената, после отново и отново. Ловците седнаха бързо в лодката и заплаваха към парахода, като едва надделяваха над идващите срещу им вълни. Изминаха около десет минути, а лодката им се намираше все още около скалите.
От мястото, където се намираха, виждаха парахода, който продължаваше да ги вика. Грамадни вълни го повдигаха и лашкаха като треска.
— Скъсала се е веригата на котвата! — извика Яниш, като видя как параходът почти легна на една страна, увлечен от течението.
В същото време, подхваната от вълните, лодката се въртеше като пумпал.
— Да се върнем, мистър Яниш! — предложи Морланд. — Вижте, и нощта настъпи. Стъмва се бързо. Не можем да настигнем крайцера, защото…
Той не успя да довърши. Огромна вълна налетя върху лодката и така я тласна, че и тримата отхвръкнаха от нея и се оказаха във властта на бушуващата стихия. За щастие Яниш, който никога не губеше присъствие на духа, хвана с една ръка девойката, а с другата спасителния пояс, който висеше на носа на лодката. Така че когато вълната отмина, тримата се оказаха на девойката от ръцете на Португалеца и тя започна да потъва.
— Помогнете ми, Морланд! — извика Яниш, като напрягаше всичките си сили, за да доплува до Дарма, преди да връхлети върху и новата вълна.
В този съдбоносен момент силите на Морланд сякаш напълно се възвърнаха и той, бърз като стрела, само с два замаха на ръцете си се оказа около Дарма.
— Дръжте се, дръжте се, Дарма! — викаше той. — Хванете се за мен! Аз и мистър Яниш сме тук!
Дарма отвори очи. Лицето й беше бледо, в очите й се четеше ужас от смъртта. А смъртта наистина беше много близо.
— Пазете се! Идва нова вълна! — едва успя да извика Морланд на Яниш и те бяха връхлетени от оглушителен водопад. Но този път стихията не успя. Морланд и Яниш държаха здраво девойката.
Португалеца не се лъжеше: рано или късно тази борба трябваше да свърши с победа на вълните. Моментът на гибелта им наближаваше. Разбеснялата се вода ги тласкаше все по-близо до почти отвесната скала. Вълните се удряха с грохот в хладния камък. Когато течението ги откараше дотам и блъснеше телата им в камъка, нищо нямаше да може да ги предпази и щяха да бъдат премазани.
— Може би ще ни се притекат на помощ от „Владетелят на океана“? — каза Яниш и се огледа.
— Не го виждам вече! — отговори Морланд. Но само секунда по-късно от гърдите му се изтръгна ликуващ вик: — Масло! Спасени сме!
Яниш помисли, че Морланд е изгубил ума си и просто бълнува.
Но не. Острите му очи също забелязаха нещо необичайно. Докато пълнеше бункерите с въглища по време на силното вълнение, Сандокан прибягна до една мярка, която понякога се прилагаше от опитните моряци в момент на най-голяма опасност. От време на време изливаха в морето растително масло, което се разстилаше върху водата и омекотяваше високите вЪлни. И ето, течението носеше към мястото, където тримата нещастници отчаяно се бореха с яростните вълни дебел слой масло, който видимо укротяваше стихията.
— Ура! — извика Яниш на свой ред. — Ако успеем да издържим на още една вълна, може би ще се окажем на сравнително спокойно място.