Морланд не отговори. Той гледаше Португалеца с помътнял поглед и от устата му излизаше пресекливо дишане. Навярно едва затворилата се рана на моряка се беше отворила отново поради нечовешкото напрежение. Силите на ранения намаляваха.
— Сър Морланд! — извика Дарма. — Лошо ли ви е? Тя беше забелязала промяната в състоянието на капитана.
— Нищо… това е от проклетата ми… рана — отговори морякът с прекъсващ от напрежение глас, — ще издържа около вас … по някакъв начин. Сушата е наблизо.
Ако на мястото, където вълните изглеждаха като завързани под разлятото масло, беше относително по-спокойно, то наоколо водата продължаваше да кипи.
— Дявол да го вземе! Никога не съм и помислял, че ще трябва да се търкаляме като сирене в масло! — пошегува се непоправимият Яниш. — Но удоволствието не е много голямо. Костюмите ни ще бъдат в ужасен вид. Трябва да побързаме да се доберем до брега.
— Да, да! — отговори девойката, без да изпуска от очи бледото лице на Морланд, който почти беше изгубил съзнание.
— На мен… ми е… трудно! — с мъка произнесе обезсиленият моряк.
Той вече почти не успяваше да се справя с вълните.
— Не се отпускайте! — окуражаваше го Яниш. — Браво! Дръжте се отгоре като тапа. Вие сте дяволски силен! Ако друг беше на ваше място, отдавна да е отишъл при рибите. Стой! Усещам под краката си пясък. Изглежда, пристигнахме на местоназначението си. Нека вълните сега да довършат работата ни.
Наистина, след една минута вълните ги изхвърлиха на брега, и то на същото място, където бяха слезли През деня, за да ловуват.
Избавиха се от водната стихия точно навреме. Морланд беше изгубил и последните си сили.
Яниш, който винаги бързо се ориентираше, скочи на крака, щом вълната се отдръпна, и помогна на девойката, а после и на моряка да излязат на брега.
— Спасителните пояси! — простена Морланд.
Яниш се огледа. Двата спасителни пояса, с чиято помощ издържаха в момента на падането си във водата, сега плаваха около брега.
— Прав сте! — каза Португалеца. — Твърде ценни са, за да ги оставим на произвола на съдбата.
Той отиде във водата и изтегли двата пояса на брега.
— Как се чувствувате, мистър Морланд? — наведе се Дарма над капитана.
— Отпаднах съвсем … — отговори той, — но това скоро ще отмине. За щастие раната ми, изглежда, не се е отворила.
— Браво! — намеси се Яниш. — Всичко ще се нареди, деца. Но сега трябва да намерим някакво убежище за през нощта. Хващам се на бас, че „Владетелят на океана“ е избягал в открито море, за да се спаси от урагана, и едва ли скоро ще се върне. Елате насам. Тук има нещо като стряха, напомня малка пещера. Няма да е удобно като в хотел, но войната си е война. Как да е, ще изкараме до разсъмване.
Португалеца изглеждаше съвсем възстановен след преживяното премеждие. Накъса малко трева и тръгна към близката скала, чийто връх се наддаваше напред и образуваше плитка пещера.
Тук имаше достатъчно място да се укрият трима души. Дарма и мистър Морланд го последваха.
Ураганът вилня над острова през цялата нощ.
— Какъв ужас! — притисна се треперещата Дарма до Яниш. — Какво ли става сега с „Владетелят на океана“? Вие сте моряк, мистър Морланд, какво е мнението ви?
— Можете да сте напълно спокойна, мис Дарма. Параходът не е заплашен от никаква опасност.
— И аз не се съмнявам в това — през смях отговори Яниш, — но няма ли да е по-добре да заспим?
Дарма и морякът отдавна се нуждаеха от почивка и незабавно последваха съвета му. Като по-издръжлив,
Португалеца остана на стража. Той дълго се взира към тъмния хоризонт, за да зърне фенерите на „Владетелят на океана“, но надеждите му бяха напразни.
Преди разсъмването буреносните облаци се изгубиха на север. Вятърът малко поутихна и вълните се разбиваха в подножието на скалата с намаляла ярост.
Като видя, че Дарма и Морланд все още не са се събудили, Яниш напусна убежището и тръгна да търси нещо за ядене.
Едва беше успял да се изкачи на около петнадесет метра по една от близките скали, когато до ушите му долетя някакъв шум.
Като че ли някой викаше.
Обезпокоен, Яниш се затича надолу към пещерата. Докато се спускаше, забеляза в малкото заливче под тях да влиза голяма лодка. В нея имаше десет-петнадесет души. Бяха колонисти от Мангалум.
— Дявол да го вземе! — каза си Яниш. — Работата не върви добре. Изглежда, че ще трябва да отговарям за взетите въглища. Но вместо монети тези навярно ще поискат главата ми.
Когато дойде до входа на пещерата, той извика:
— Ставайте, капитан Морланд!
— Какво има? — попитаха Дарма и морякът неразсънени напълно. — Да не би „Владетелят на океана“ да се е завърнал?