— Вие сте преследвали пиратите?
— Да, търсех ги.
— Какво нещастие! Ако бяхте дошли тук малко по-рано, тези разбойници не биха се осмелили да ни безпокоят. Но, извинете ме, капитане, казахте, че този човек е ваш приятел?
— Да! — отговори Морланд. — Той се спаси заедно с мен и сестра ми.
— Извинете ме още веднъж, но… струва ми се, че той прилича на един от пиратите, които вчера ни ограбиха.
— Не. Той е честен и мирен търговец от Лабуан. В това време към групата приближи и Дарма. Островитяните вежливо поздравиха девойката и и помогнаха да влезе в лодката. Яниш вече се беше настанил на кърмата.
През целия път до Мангалум никой от островитяните не продума. Най-сетне лодката влезе в залива.
— Заповядайте на брега, господа! — каза началникът на отряда и вежливо подаде ръка на Дарма. — Тук ще се чувствувате много по-добре, отколкото сред скалите, където ви намерихме.
В думите му прозвуча ирония и тя не се изплъзна от вниманието на Яниш.
— Ей Богу, старият вълк ме е познал! — измърмори Португалеца през зъби. — Ако „Владетелят на океана“ не побърза да се върне, страхувам се, че на шията ми ще надянат кълчищена връзка. А отгоре на всичко нямам дори една цигара.
Островитяните изтеглиха лодката на пясъка и заобиколиха корабокрушенците.
— Къде ще ни заведете? — попита Морланд с нарастващо безпокойство.
— У дома — отговори началникът на отряда. Съпроводени от конвой, те пресякоха площада и влязоха в кокетна къщичка от дърво и камък.
Като покани тримата си пленници да влязат, началникът на отряда се обърна към стареца, който седеше до прозореца.
— Господин губернатор, познавате ли този човек? — попита той. — Вгледайте се в него и кажете, не е ли той от хората, които вчера ограбиха въглищните ни запаси?
— Негодник! — извика Португалеца.
Старецът живо се обърна към издалия се със своята избухливост португалец и потвърди:
— Да, разбира се! Това е същият пират, който ни принуди да дадем въглищата. Падна в ръцете ни. Сега ролите ни са разменени. Няма как да ни се изплъзнеш, тук, на острова, ще се намерят достатъчно високи дървета, за да те обесим,
— Никакво насилие в мое присъствие — намеси се капитан Морланд решително, — аз съм капитан от флотата на нейно величество кралицата на Англия и…
Старецът, който до този момент не беше забелязал присъствието му, го погледна учудено.
— А кой сте вие, милостиви господине?
— Сляп ли сте? Не виждате ли мундира ми?
— Откъде сте?
— Параходът ми потъна близо до Мангалум след едно ужасно сражение с корсари.
— А как е попаднал в компанията ви този човек?
— Той беше с мен и с тази млада лейди.
— Как може капитанът от английската флота да е в една компания с пират? Достатъчно! Вие просто сте един комедиант. Не мислете, че сме толкова глупави, че да повярваме на проклетите ви измислици.
— Стойте! — извика морякът. — Заклевам се в честта си, че аз съм Джеймс Морланд, капитан от английската флота, на служба при раджата на Саравак!
— Имате ли доказателства? Покажете ги и тогава ще ви повярвам.
— Нима сте глухи? Какви доказателства мога да имам, дявол да ви вземе? Нали вече ви казах, че параходът ми потъна.
— Добре, ще се опитаме да ви повярваме. Но как ще ни обясните присъствието си в обществото на този човек, който преди три дни се яви тук с пиратския параход и ограби въглищния склад?
— Той? Той се спаси заедно с мен в лодката, когато пиратският параход беше завлечен от урагана, а моят потъваше.
— А не е ли по-просто и по-естествено друго обяснение, млади човече? — хитро намигна губернаторът.
— Какво е то?
— Ами че вие сте… главатарят на пиратите. А колкото до мундира… Господи! Нима мундирът прави човека? Снабдили сте се с чужд мундир и това е всичко.
След това старецът се обърна към подчинените си:
— Оставям пленниците на вас. Отваряйте си очите да не избягат. Освен благодарност за залавянето им сигурен съм, че английското правителство ще ни определи и добра награда.
Отведоха ги в голямо каменно здание, което служеше за обществен склад.
Още не бяха успели да разгледат затвора си и да разменят мисли за новото си положение, когато топовен гърмеж ги застави неволно да потръпнат.
— Военен параход! — каза Морланд.
ЗАВРЪЩАНЕТО НА „ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ОКЕАНА“
Оглушителни викове и пушечни изстрели отговориха на топовния гърмеж. развръзката приближава! — прошепна с вълнение Морланд. — Още няколко минути и всичко ще се изясни.
Шум от многобройни гласове и стъпки около самата врата на импровизирания затвор показа, че той не беше далеч от истината. Само след няколко минути вратата се отвори и на прага се появи губернаторът, съпроводен от млад човек в униформа на лейтенант от английската флота. Зад гърбовете на влезлите се виждаше цял отряд от въоръжени английски моряци. А още по-нататък се тълпеше едва ли не цялото местно население, което шумно изразяваше радостта си.