— Щом е така, довиждане, господа! — тръгна към стълбичката англичанинът. — Но сбогувайки се с вас, ще ви кажа: вие пускате на свобода не приятел, а непримирим враг.
— Ами! Един повече или по-малко, това е все едно! — лекомислено отговори Португалеца.
— Прощавайте, мис Дарма! — каза капитанът глухо. — Нека Брама, Вишна и Сива ви пазят. Прощавайте!
От вълнение Дарма не можа да произнесе и дума. Протегнатата и за прощален поздрав ръка трепереше.
Без да се сбогува със Сандокан и Яниш, Морланд се спусна по стълбичката.
Като проследи отдалечаването на неприятелския параход, Сандокан промълви:
— Вече е време и ние да се заловим за работа. Въглища имаме, приятелите ни са тук. Пълен напред! Тръгваме към нашата цел! Към големия морски път, по който се движат стотици английски търговски параходи. Ще им нанасяме неумолимо удар след удар. Нека потрепери Англия, нашият безпощаден враг. Напред! И гордият могъщ параход смени посоката си. И се понесе по океана.
СТРАНСТВУВАНЕТО НА „ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ОКЕАНА“
Четиридесет и осем часа по-късно в курса си на изток „Владетелят на океана“ забеляза на хоризонта ивица дим; Вече беше застанал на пътя, по който се движеха английските параходи от Индия и Ява към Китай и Япония.
— Параход! — извести Каммамури.
Сандокан забърза към обичайното си място на капитанския мостик и отдаде заповед да се засили огънят в машинното отделение и оръдията да се приготвят за бой.
Разстоянието бързо намаляваше, защото „Владетелят на океана“ усилваше скоростта си, за да не даде възможност на кораба да се спаси с бягство.
Моряците на марса вече можеха да разпознаят знамето, което се развяваше на кърмата, и съобщението им беше посрещнато с радостни викове от целия екипаж.
— Да — каза Сандокан, — това е английски параход. По всички признаци той идваше от някое индуско пристанище. Ако се съдеше по размерите му, имаше най-малко две хиляди тона. Около бордните му мрежи се тълпяха хора, привлечени от военния параход, който се носеше към тях.
Когато разстоянието достигна по-малко от миля, Сандокан заповяда да издигнат червеното знаме с глава на тигър и да дадат халостен изстрел — заповед за спиране.
На палубата на парахода настана бъркотия. Виждаше се как моряците и пътниците тичат към носа. Вдигна се оглушителна врява, която достигна до „Владетелят на океана“.
В течение на няколко минути параходът лъкатушеше, сякаш не знаеше каква посока да поеме, но изстреляната над палубата му граната го вразуми.
Гой спря и се залюля върху вълните на около осемстотин метра от крайцера. Разбира се, не можеше и да мисли за оказване на каквато и да е съпротива, защото само с два изстрела „Владетелят на океана“ щеше да го изпрати на дъното.
Четири лодки, пълни с въоръжени моряци тигърчета, потеглиха незабавно, а страшните оръдия бяха насочени към безпомощния параход.
Като приближи, Яниш извика повелително:
— Спуснете стълбата!
Той, ТремалНаик, Каммамури и дванадесет малайци се изкачиха на палубата с голи саби.
Капитанът на парахода, заобиколен от офицерите си ги очакваше.
Като видя появяването на Португалеца с извадена сабя, той пребледня като платно.
— На какво дължа честта да ви видя? — попита с разтреперан глас.
— Видяхте ли под какво знаме плаваме? — попита Португалеца.
— Зная, че червено знаме с глава на тигър някога имаха пиратите от Момпрацем, Но всички казват, че те отдавна са изчезнали от тези води.
— Да, но не са изчезнали! — усмихна се Яниш. — Вашето правителство предизвика сражение с тигрите на Момпрацем във време, когато не го безпокояха с нищо, и това ги накара отново да хванат оръжието.
— Какво искате?
— Давам ви двадесет минути за спускане на лодките, а след изтичането на този срок ще отправя парахода към дъното.
Капитанът се посъветва с офицерите си и даде знак да се спуснат лодките.
— Отстъпвам пред силата, но протестирам! — каза той на Яниш.
Моряците от парахода работеха с трескава бързина и скоро лодките бяха във водата, снабдени с хранителни припаси и вода. Първи бяха свалени жените, после слязоха офицерите, които свалиха параходните документи и касата.
Когато параходът беше опразнен напълно, малайците на Яниш се качиха на палубата му, а парният катер на „Владетелят на океана“ се приближи до борда. Въглищният склад беше незабавно отворен и всички въглища пренесени на крайцера.
Два часа по-късно отрядът на Яниш напусна осъдения на гибел параход.
— Два изстрела по ватерлинията! — изкомандува Сандокан.
Оръдията прогърмяха и след пет минути великолепният параход беше погълнат от вълните. „Владетелят на океана“ продължи пътя си.