Най-после залезът настъпи. Някак изведнъж озари целия хоризонт с пожара си и бързо се потопи в оловните води на морето, оставяйки след себе си бледи ивици светлина, която ставаше все по-незабележима, докато не угасна изведнъж, като отстъпи място на стремителното свечеряване на юнската нощ.
Флотата на даяките значително ускори хода си.
Отпред, както по-рано, се придвижваше лодката с медния „мирим“, зад която, наредени в една линия, за да не бъдат изложени на огъня, който трябваше да даде „Мариана“, следваха останалите пироги.
— Е, момпрацемски тигри! Помнете, че Сандокан, нашият най-велик тигър, все едно ни гледа сега! Започвайте!
Самбилонг, който отдавна се целеше в първата лодка грижливо, допря фитила.
Раздаде се силен гърмеж.
Оръдието бе така сполучливо насочено, че високата мачта на даякската пирога заедно с грамадното платно хвръкнаха и бързо се озоваха във водата.
Гърмът бе съпроводен от яростния рев на даяките, които в отговор на „угощението“, което им даде Самбилонг, отвърнаха с изстрел от своя „мирим“. Но навярно в бързината не бяха определили точно целта и гранатата само проби триъгълното платно на носа на „Мариана“, което Португалеца бе забравил да нареди да приберат.
— Тия идиоти стрелят по-лошо и от португалските новобранци!
Той остана видимо спокоен, запалил нова цигара.
От страна на даяките се чуха ред сухи и къси изстрели на малките „лили“. Но тези гърмежи останаха съвършено безрезултатни.
Снарядите не достигнаха до „Мариана“, изпопадаха във водата на стотина метра от нея.
— Трябва да се потопи пирогата, на която е „миримът“! — заповяда Яниш. — Останалите засега не са опасни! Ей, тигърчета! Живо към…
Капитанът се обърна рязко към кърмата, като направи едновременно жест към Самбилонг:
— Къде е лоцманът?
— Капитане — отвърна Малаеца, който се намираше при двете кърмови оръдия, — видях как слезе долу!
Преди Яниш да успее да се опомни, Самбилонг с револвер в ръка се втурна в трюма и след минута извлече лоцмана, в ръцете на който димеше запален фитил.
— Куче! — викна Яниш. — Какво си намислил да сториш?
— Господарю — отвърна даякът. — Отидох долу да потърся фитил за топовете.
— Фитил? Лъжеш, мръснико! Опитал си се да запалиш „Мариана“! Самбилонг, вържи този човек! Като се разправим с даяките, ще имаме по-дълъг разговор с него!
— Ще минем и без връзване, сахиб — отговори Самбилонг, — ще го приспим съвсем просто за няколко часа и така ще имаме по-малко грижи по него!
Той хвана грубо лоцмана за рамената и натисна с големите пръсти на двете си ръце тила му. После натисна със средните пръсти шията малко по-долу, под челюстните ъгли, и наблегна върху сънната артерия. Ефектът беше поразителен. Лоцманът опули очи и разтвори уста, като че щеше да се задуши всеки миг. Дишането му стана прекъсващо се, главата му се наведе тежко назад и тялото му увисна безсилно в ръцете на Малаеца,
— Да не би да го уби? — попита Яниш.
— Не, сахиб — отвърна Самбилонг, — само го приспах. Ще се събуди най-рано след единадесет-дванадесет часа.
— Добре, захвърли го по-скоро и да идем горе. Там, доколкото чувам, започват оживено да стрелят,
Самбилонг остави лоцмана на пода и се покачи на палубата с Яниш, където се водеше все по-ожесточена битката.
Малката флота на настъпващия неприятел бе вече променила предишната си тактика. За да отслабят огъня, съсредоточен до този момент върху лодката с „мирима“, въоръжените с по-малките „лили“ пироги се разтегнаха на два фланга, като по такъв начин смятаха да привлекат част от огъня на оръдията на „Мариана“. Гранатите започнаха вече доста често да летят над нея, разкъсвайки платната и причинявайки от време на време и по-тежки повреди.
От екипажа един или двама бяха убити, а няколко — ранени, но това не даваше повод на останалите да вършат равномерно и спокойно бойната си работа. Пълненето на топовете и изстрелването на снарядите ставаше с абсолютна съсредоточеност,
— Потопи този проклет мирим, Самбилонг! — разпореди се малко по-нервно Яниш, след като обгърна положението с ястребов поглед,
Самбилонг натъкми внимателно оръдието.
— Бабабах!!!
Над борда на първата пирога се издигна за миг огромен воден стълб, сетне тя силно се наклони и започна да се пълни с вода.