Още преди англичаните да напуснат параходите, Яниш изпрати там петдесет добре въоръжени малайци. Единственото нещо, което искаше да запазят, бяха безценните за „Владетелят на океана“ каменни въглища. Освен тях от параходите бяха прибрани големи количества боеприпаси. Всичко това продължи до вечерта.
Когато привършиха работата си и напускаха палубата, малайците запалиха фитилите, които водеха към буретата с барут. Едва лодките бяха успели да се отдалечат на достатъчно разстояние и два последователни взрива прекратиха съществуването на транспортните параходи.
Два дена по-късно „Владетелят на океана“ премина покрай Танонг Дату, където беше определено мястото за среща с бригантината. След като не я откри, параходът се отправи веднага към устието на Седанг. Сандокан искаше да разбере дали хората от бригантината са успели да изпълнят поставените им задачи. Това щеше да стане ясно от вестта за въоръженото въстание на даяките. След около четиридесет и осем часа се показа планината Матанг, която се издигаше на западния бряг на огромния саравакски залив. На сутринта параходът беше вече при устието на реката, където се намираше и столицата. Над океана се стелеше гъста мъгла.
Сандокан, Яниш, ТремалНаик и Харвард бяха на палубата близо до кърмата. Гъстата мъгла им пречеше да виждат добре. Поради изключителната опасност всички артилеристи бяха по местата си.
„Владетелят на океана“ се намираше на около осемдесет километра от втората бухта на Саравак, когато внезапно в далечината се разнесе глухият вой на сирена.
— Сигурно е някой от параходите на раджата — каза Португалеца с цигара между зъбите, — пълен напред! Сандокан, ти виждаш ли нещо?
— Виждам мъгла — отговори той, — но все пак, да не би да са ни приготвили посрещане?
Изминаха още два часа. Наоколо все така цареше мъгла. Внезапно сноп от ярки лъчи проряза тъмнината.
— Електрически прожектор! — извика Яниш. — Търсят ни.
— Пълен назад! — заповяда внезапно Тигъра на Малайзия.
Някакъв параход, а може би и цяла флотилия се намираше точно пред крайцера. Там през цялото време светеха прожектори.
От устата на Португалеца се изтръгна проклятие:
— В капан сме! — каза той през зъби. — Изглежда, скоро ще стане доста горещо.
Сандокан внимателно следеше пресичащите се лъчи на прожекторите. По всичко личеше, че „Владетелят на океана“ се намираше в центъра на един затворен кръг и все още не беше открит. Но беше рисковано да потегли в една или друга Посока, защото веднага щеше да се издаде.
— Да караме право напред! — каза накрая Сандокан. — Пред нас, изглежда, има само един параход. Можем да се опитаме да го потопим. Мистър Харвард, поставете при машините втора смяна.
— Не е лошо измислено — одобри американецът разпореждането, — и нашите американци биха постъпили така в подобна ситуация.
— Пълен напред! — прозвуча заповедта на Сандокан. И крайцерът се понесе.
В същото време неприятелските параходи, изглежда, го забелязаха и започнаха да свиват кръга си около него.
— Артилеристи, по местата си! Готови за бой! — разпореди се Сандокан.
Един от неприятелските параходи най-сетне откри точното местоположение на „Владетелят на океана“, а може би и случайно го напипа с прожекторите си. Сега само за няколко мига успяваха да се скрият в мъглата и светлините отново ги осветяваха като ден.
Преследваха ги.
Раздадоха се изстрели. Над палубата профучаха тежки гранати.
Изминаха още няколко минути. Крайцерът се носеше с безумна скорост. Внезапно пред самия му нос изплава грамадна тъмна маса. Беше вече невъзможно да се спре крайцерът или да се отклони. Пък и Сандокан не желаеше това.
— Напред! — извика той повелително.
Почти в същия миг носът на „Владетелят на океана“ се вряза със страшна сила в борда на насрещния параход. Чу се трясък, разтърсването едва не събори всички по палубата. По разсечения параход се разнесоха викове на смъртно изплашени моряци, дочуха се яростни вопли.
— Пълен назад! — заповяда Харвард. Носът се освободи веднага и крайцерът се отдръпна от смъртоносно ранения си противник.
Катастрофата стана с приказна бързина. На пробития параход се пръснаха с оглушителен шум всички парни котли. След това настана тишина и той потъна в морските дълбини.
Без да се грижи за екипажа му, крайцерът заобиколи мястото на катастрофата и отново се втурна напред.
Вляво и вдясно от „Владетелят на океана“ се появиха силуети на параходи, които се опитваха да пресекат пътя му и го държаха под светлините на прожекторите си.
Врагът искаше да използува забавянето, предизвикано от катастрофата, и вече настигаше крайцера.
— Огън от двата борда! — изкомандува Яниш. Само за миг крайцерът заприлича на малък вулкан.
Могъщата му артилерия изпращаше по неприятеля облаци от чугун и стомана.
Врагът на свой ред започна да го обстрелва от две страни. Но това не можеше да спре Сандокан и той продължи напред, като стреляше упорито.
— Какво е това? Лодка? — извикаха наблюдателите. Наистина от мъглата изплува малка парна лодка и с поразителна скорост се понесе към „Владетелят на океана“.
— Миноноска! Искат да ни вдигнат във въздуха! — извика Харвард.
Сандокан и Яниш, които бяха в бронираната кула, изскочиха на палубата. Парната лодка, осветена от лъчите на прожекторите, настигаше крайцера. На руля и стоеше командирът. Изправен в цял ръст, той направляваше гибелната посока на параходчето си.
— Капитан Морланд — извикаха няколко гласа наведнъж.
Да, наистина морякът в корабчето беше той. Избрал сигурната гибел, той искаше да потопи крайцера.
— Стреляйте! Огън по лодката! — извика Сандокан.
— Не, спрете! — закрещя Яниш.
— Какво правиш, Яниш?
— Ако го убият, Дарма ще умре. Оставете аз да се справя с него.
Сандокан мълчаливо сви рамене.
Яниш затича към кърмата, където имаше няколко оръдия с малък калибър. Той насочи едното от тях с мълниеносна бързина. Лодката беше на не повече от триста метра от крайцера. Раздаде се гръм. Гранатата, изпратена от Португалеца, може би най-добрият артилерист в света, като с нож разряза руля на лодката. По инерция полуразрушената лодкамина продължи да се движи още около сто метра напред и спря съвсем близо до крайцера.
— Щастлив път, мистър Морланд! — извика Яниш. Морякът, останал невредим, но обезоръжен, размаха заплашително ръка.
— Плавайте! Плавайте! — извика той. — В залива ви чака отмъстител! Чака ви синът на убития от вас Суйод хан!
В този миг връхлетя нова вълна от гъста мъгла. Тя погълна крайцера и го скри от прожекторите на неприятеля, които упорито го издирваха. „Владетелят на океана“ изпрати последен залп към неприятеля си и продължи устрема си на изток. На палубата се разнесоха виковете на екипажа:
— Да живеят свободните деца на гордия и непобедим Момпрацем!