Врагът искаше да използува забавянето, предизвикано от катастрофата, и вече настигаше крайцера.
— Огън от двата борда! — изкомандува Яниш. Само за миг крайцерът заприлича на малък вулкан.
Могъщата му артилерия изпращаше по неприятеля облаци от чугун и стомана.
Врагът на свой ред започна да го обстрелва от две страни. Но това не можеше да спре Сандокан и той продължи напред, като стреляше упорито.
— Какво е това? Лодка? — извикаха наблюдателите. Наистина от мъглата изплува малка парна лодка и с поразителна скорост се понесе към „Владетелят на океана“.
— Миноноска! Искат да ни вдигнат във въздуха! — извика Харвард.
Сандокан и Яниш, които бяха в бронираната кула, изскочиха на палубата. Парната лодка, осветена от лъчите на прожекторите, настигаше крайцера. На руля и стоеше командирът. Изправен в цял ръст, той направляваше гибелната посока на параходчето си.
— Капитан Морланд — извикаха няколко гласа наведнъж.
Да, наистина морякът в корабчето беше той. Избрал сигурната гибел, той искаше да потопи крайцера.
— Стреляйте! Огън по лодката! — извика Сандокан.
— Не, спрете! — закрещя Яниш.
— Какво правиш, Яниш?
— Ако го убият, Дарма ще умре. Оставете аз да се справя с него.
Сандокан мълчаливо сви рамене.
Яниш затича към кърмата, където имаше няколко оръдия с малък калибър. Той насочи едното от тях с мълниеносна бързина. Лодката беше на не повече от триста метра от крайцера. Раздаде се гръм. Гранатата, изпратена от Португалеца, може би най-добрият артилерист в света, като с нож разряза руля на лодката. По инерция полуразрушената лодкамина продължи да се движи още около сто метра напред и спря съвсем близо до крайцера.
— Щастлив път, мистър Морланд! — извика Яниш. Морякът, останал невредим, но обезоръжен, размаха заплашително ръка.
— Плавайте! Плавайте! — извика той. — В залива ви чака отмъстител! Чака ви синът на убития от вас Суйод хан!
В този миг връхлетя нова вълна от гъста мъгла. Тя погълна крайцера и го скри от прожекторите на неприятеля, които упорито го издирваха. „Владетелят на океана“ изпрати последен залп към неприятеля си и продължи устрема си на изток. На палубата се разнесоха виковете на екипажа:
— Да живеят свободните деца на гордия и непобедим Момпрацем!
ГИБЕЛТА НА БРИГАНТИНАТА
„Владетелят на океана“ нито за минута не забави хода си. Сандокан и Яниш смятаха да се доберат до устието на Седанг, като изпреварят преследвачите си поне с двадесет и четири часа. Това им беше необходимо, за да вземат мерки за защита на бригантината, и ако им се предостави възможност, да влязат в пряк контакт с вождовете на даяките.
— Ако не ни попречи дяволът, ще си свършим работата, преди съюзниците да пристигнат за бала! — каза Сандокан на Португалеца.
Яниш се беше запътил към изхода на каютите, където в същия момент се показаха Дарма и Сурама.
— Е, деца! — обърна се той към девойките. — Изплашихте ли се при сблъскването? Вече няма от какво да се страхувате.
После се наведе към пребледнялата Дарма, погледна я изпитателно в очите и й се усмихна.
— Благодаря ти, Яниш! — прошепна Дарма и стисна горещо ръката му.
— За какво?
— Зная всичко! Вие … пощадихте … капитан Морланд.
— Това е нищо, дете. Нали щеше да ти бъде тежко, ако този отчаян храбрец беше загинал?
— О, да! — трепна с цялото си тяло тя. — Аз го обичам! Това е нещо съдбовно!
— Нищо, нищо, казвам ти! Почакай. Тази война ще свърши и тогава всичко ще се подреди. Зная, че и той те обича. Вие ще бъдете щастливи.
През целия ден крайцерът се носеше, без да се забави никъде дори за минутка. Благодарение на бясната си скорост малко преди залезслънце параходът достигна водите, които миеха брега на Седанг.
Изминаха още два часа и „Владетелят на океана“ се добра до самото устие на реката. Оттам го деляха някакви си петнадесетина мили. Бригантината никъде не се виждаше. Тогава крайцерът пое на запад, за да претърси местността, където беше възможно да се е скрила Възможно беше да е рискувала с един поход нагоре по реката. По общо мнение капитанът и, опитен съратник на Сандокан, не би постъпил толкова неблагоразумно.
Измина още известно време. Изведнъж някъде отдалече, но доста ясно се дочуха топовни гърмежи.
Часовите огледаха целия хоризонт, но не забелязаха никакъв параход. Но тези гърмежи говореха, че някъде в този момент се решава участта на бригантината и нейния екипаж.
На „Владетелят на океана“ всички бяха обхванати от безпокойство. Времето летеше, а издирването на бригантината не даваше резултат. Към полунощ наблюдателите известиха, че по курса на крайцера се вижда дим от параход, който сякаш беше изплувал от водата на около две мили от тях, и сега правеше всичко възможно да се отдалечи от крайцера.