В този момент от мачтата се чуха предупредителни викове:
— Параходи на хоризонта!
Като погледна в указаната посока, Яниш пребледня. Пътят към морето беше отрязан от четири парахода. И отгоре на всичко този път противниците им не бяха стари крайцери със слаба артилерия. Не! Откъм морето идваше в строг ред цяла ескадра от четири великолепни кораба, подобни на „Владетелят на океана“. Те бяха въоръжени със същата, а може би и с по-страшна артилерия.
Но този път съдбата предпази Сандокан от гибел. Тези неприятелски кораби пристигнаха на полесражението твърде късно, когато „Владетелят на океана“ вече се измъкваше от коварната клопка. Трябваше само да промени посоката си и след малко се видя как той се отдалечава от четирите гиганта.
Настана нощ. „Владетелят на океана“, който беше изпреварил преследвачите си най-малко с тридесет и пет мили, се възползува от мъглата, угаси светлините си, смени отново курса и успя да скрие следите си.
И отново в течение на много часове той пори водите на тези морета, като ту се отдалечаваше от Борнео, ту приближаваше неговата столица Бруни и търсеше среща с английски търговски параходи, за да вземе от тях въглища.
Този ход на Сандокан скоро трябваше да даде резултат. Дойде моментът, когато на хоризонта се появи силуетът на грамаден параход, отиващ към Бруни. Червеното английско знаме, което се развяваше на кърмата му, съживи надеждата на Сандокан да се снабди с въглища.
Незабавно бяха спуснати лодки от крайцера и командата им беше поета от Яниш. Когато отрядът приближи до парахода, там вече цареше добре познатата картина на паника.
Започна спускането на пътниците в лодките, които вече се люлееха върху вълните. През тълпата от суетящи се и изплашени до смърт хора неочаквано се промъкна нисък на ръст, набит човек, с гладко избръснато лице и със скрити зад тъмни очила очи.
— Капитане! — обърна се той към Яниш, който наблюдаваше опразването на парахода. — Капитане! Ако не греша, вие сте един от водачите на знаменитите пирати от Малайзия?
— Благодаря ви за ласкавите думи. Твърде сте щедър, господине. С какво мога да ви помогна? — попита Яниш.
— Вземете ме със себе си!
— Вас? Имате богата фантазия — удиви се Португалеца Всички бягат от нас, доколкото им стигат силите, а вие …
— Аз пристигнах тук специално, за да намеря кораб, който да ме отведе в Момпрацем.
— Но вие навярно знаете, че Момпрацем, уви, вече не е наш град. И после, защо искате да бъдете между Нас?
— Задавате ми подобен въпрос, защото не знаете с кого си имате работа — отговори странният субект.
— Да, наистина. И така, с кого имам честта…
— С Демона на войната, сър.
— Ооо! Много ми е приятно! — разсмя се Яниш, като помисли, че пред него се намира някой полупобъркан добряк.
— Да. Мен ме наричат Демона на войната, сър! — потвърди той отново. — Но имам и още едно име и то е Патрик О’Брайън. От Филаделфия съм.
— Мистър О’Брайън? Много ми е приятно — каза Яниш и подаде ръка на странния нисък и бръснат човек.
Изглеждаше, че американецът никак не се смути, задето гръмкото му име не направи ни най-малко впечатление на Яниш ди Гомера. Не го сконфузи и обстоятелството, че докато пушеше неразделната си цигара, Яниш го измерваше с ироничния си поглед.
— Чуйте ме! — хвана американецът ръката му. — Навярно си мислите, че не всичко в главата ми е наред, нали? Или допускате, че искам да се пошегувам. Жестоко се мамите. Работата се състои в това, че сравнително неотдавна направих едно удивително откритие. То дава отлични резултати.
— Наистина? Това е интересно. Продължавайте. Имам достатъчно свободно време.
— Чували ли сте, че е изнамерен начин да се палят електрическите лампи, без да се налага човек да докосва кабелите с ръка? Това е мое откритие. В Чикаго, където проведох опитите си, направих това на разстояние седем километра.
— Не ме интересува, сър, развитието на осветителната техника. Нямам акции в електрическите компании.
— Хм! Нека да е така — не спираше атаката си оригиналният субект, — а какво ще кажете, сър, ако чуете, че имам изобретение, което по същия начин предизвиква и избухване от разстояние, без да е необходимо да се докосвам до материала, например барут, нитроглицерин и така нататък?
— Ах! Това е велико откритие! — смигна Яниш на американеца и запали нова цигара.
После, като се стараеше да не се разсмее, каза:
— Наистина, идеята е великолепна.