С всеки изминал ден лицата на всички на крайцера ставаха все по-угрижени. Мисълта, че начинанието на Сандокан може да се провали само поради липса на въглища, не им даваше покой.
СИНЪТ НА СУЙОД ХАН
Загрижен от бързото намаляване на въглищата, Сандокан взе смело решение и отиде към нос Гайа, за да се възползува от помощта на корабите, които бяха изпратени там в началото на войната с бегълци от Момпрацем.
Когато „Владетелят на океана“ беше само на триста и петдесет мили от нос Гайа, един срещнат кораб им съобщи, че предишната вечер бил забелязал на югоизток два английски крайцера.
Сандокан промени посоката със съжаление. Нямаше вече достатъчно въглища, за да може параходът да развива максималната си скорост, и сега той се движеше с не повече от осемнадесет километра в час.
Надвечер крайцерът започна да намалява хода си и откъм машинното отделение се разнесе съдбоносната фраза:
— Няма въглища.
— Горете всичко, което може да гори…
— Всичко е изгорено!
— Потърсете още нещо!
Започнаха да секат и горят мебелите. В парахода остана само стоманата.
Когато се стъмни, „Владетелят на океана“ спря. Пещите му угаснаха.
Това беше краят.
— Е, стари приятелю, какво ще правим сега? — каза ТремалНаик на Сандокан, който мълчаливо крачеше по капитанския мостик.
— Ще се приготвим да мрем.
— Аз съм готов! Но помисли ли за Дарма и Сурама? Сандокан се обърна мълчаливо, рязко посочи с ръка на изток.
— Ето ги. Виждаш ли?
— Кои, Сандокан?
— Враговете ни.
— Как? Вече са тук! — извика индусът, като видя на изток от безпомощния „Владетел на океана“ светлините на няколко парахода, които бързо се приближаваха.
И Яниш вече беше забелязал приближаването на неприятелите, но изглеждаше напълно спокоен.
— Развръзката е близка — каза му ТремалНаик, — но ми се иска много Дарма и Сурама да останат живи. Може би все още може да се спусне лодка? Те ще могат да се изплъзнат, като се възползуват от мъглата.
Яниш сви рамене и хвърли през борда фаса на последната си цигара!
— Вече говорих с тях. Те категорично отказват да ни напуснат и искат до края да разделят участта ни. И в края на краищата не е ли по-добре да стане така?
През това време целият екипаж мълчаливо застана по местата си. Нямаше нито жалби, нито викове… Тези хора отдавна знаеха, че не ще избягнат смъртта и сега мислеха само как по-скъпо да продадат живота си.
На общата арена се бяха събрали пет стоманени гиганта. Единият „Владетелят на океана“, стоеше на едно място, застинал в очакване на съдбоносната минута. Другите четири, обградили го от всички страни, насочваха към него ярките си електрически прожектори, но очакваха разсъмването, за да стоварят мощта си върху него.
Вече просветляваше, а Сандокан, Яниш и ТремалНаик продължаваха да разговарят за фаталната ситуация, в която са попаднали. Само пълната гибел можеше да бъде краят на всичките им усилия. Тогава Яниш внезапно се плесна по челото.
— О, Юпитер, Мохамед, Буда, Сива! — извика той. — Какъв идиот съм. Утешава ме само мисълта, че и ти, Сандокан, си като мен.
— Какво има? — намръщи се приятелят му.
— Да! Ами ние с теб забравихме …
— Какво?
— Демона на войната! Мистър О’Брайън! Чудесният му апарат!
Той затича като луд към каютата на изобретателя.
— Какъв буен вятър ви носи насам, мистър ди Гомера? — попита О’Брайън.
— Слушайте, имате възможност…
— Да проведа практическо изпитание на изобретението си ли? Готов съм! Наредете да отнесат този апарат на палубата, но по-внимателно.
И изобретателят със спокойни крачки се отправи навън. Двама моряци изнесоха внимателно сандъците му и ги поставиха на посоченото от него място.
О’Брайън бавно и методично нареди върху палубата някакви стъкленици, съединени с метални тръбички, някакви сфери, омотани в жици, пръчки с металически топки на края. Това представляваше тайнственият му апарат.
— Готово! — каза накрая той. — Сега мога да вдигна във въздуха който и да е крайцер. Кажете ми с кого да започна?
Беше му предоставен самостоятелен избор и той спря вниманието си върху най-близкия до „Владетелят на океана“.
Изчака няколко мига и произнесе тържествено:
— Внимание! Сега… той вече не съществува.
С тези думи ученият натисна някакво копче и завъртя малко лостче. В същия момент грамаден стълб от огън и вода се надигна на мястото, където беше допреди английският крайцер.
Взривът почти го разполови и той потъна с поразителна бързина пред очите на поразените зрители.