До борда на крайцера вече достигнаха първите неприятелски лодки, препълнени с въоръжени хора. Почти едновременно с тях на палубата стъпиха и двете девойки, които се бяха върнали, за да загинат с приятелите си.
Сандокан се огледа. Стройната и гъвкава фигура на капитан Морланд се изкачваше на палубата.
— Смъртта просто не иска да ни вземе, приятелю! — каза Сандокан, обърнат към Яниш. — Пратеникът на Суйод хан, милият Морланд, изглежда, ще ни предостави възможността да умрем в сражение.
Сандокан сложи ръката си върху дръжката на сабята си и тръгна решително към заобиколения с войници Морланд.
— Поздравявам ви! — извика капитан Морланд. — Искам да ви кажа няколко думи. Изслушайте ме.
— Кажете, но в името на какво искате да нарушите нашия предсмъртен ритуал? — отговори Сандокан.
— Може би в името на живота! — каза Морланд. После той рязко се обърна и хвана за ръката Дарма, която беше застанала до баща си.
— Аз обичам тази девойка. Зная, че и тя ме обича. Кажете една дума и нека между вас и сина на Суйод хан да настане мир.
— Как така? — в един глас извикаха ТремалНаик и
Сандокан.
— Благословете брака й със сина на Суйод хан.
— Със сина на Суйод хан? — възкликна Сандокан.
— Да, защото Суйод хан е моят баща и той ми завеща да ви отмъстя. Но аз вече не чувствувам ненавист. Аз обичам и заради тази прекрасна девойка ви моля за мир.
— Да бъде мир! — отговори Сандокан и пусна дръжката на сабята си.
— Да бъде мир! — отвърнаха в хор тълпящите се около него тигри на Момпрацем.
— Параходите ми ви чакат — обърна се капитан Морланд към тях. — Те само фиктивно плават под английското знаме. Мои са! Представляват кътче от родината ми Индия, а индусите са братя на малайците. Ще стъпите на палубите на моите кораби не като пленници, а като гости.
Страшните крайцери на капитан Морланд напуснаха мястото на битката. „Владетелят на океана“ бавно потъваше в пясъците на рифа. Цялата му палуба вече беше покрита с вода.
Когато преминаваха покрай него, крайцерите го поздравиха със знамената си и го салютираха с топовни гърмежи. По този начин те отдадоха почести на парахода, който отчаяно се бе борил и загинал със славна смърт.
Приятелите се намираха на борда на най-големия крайцер. Тук Дарма не се разделяше от сър Морланд, а Сурама беше хванала здраво ръката на Яниш, който пушеше прекрасна цигара от личните запаси на капитана. След преживените събития около тях си отдъхваха Сандокан, Харвард, Доктор Хелд, Каммамури, Самбилонг и, разбира се, ТремалНаик.
Морланд им разказваше историята на живота си.
— До двадесет и петата си годишнина не подозирах истинския си произход. Смятах се за англо-индус, син на английски барон и знатна индийска дама. Но после при мен се яви пратеник от горещата и далечна Индия — това беше същият хаджия, с когото вие се сражавахте и го победихте. Той ми разкри тайната, предаде ми богатствата на баща ми и от негово име поиска да ви отмъстя. Останалото ви е известно. Победи любовта! Ненавистта умря!
— Теб, мила моя — продължи след кратко мълчание той, обгърнал раменете на щастливата Дарма, — ще отведа в Индия, родината на баща ти. Там те очаква живот, на който всяка кралица може да завиди. После се обърна към Сандокан:
— Предлагам ви да ни последвате.
— Не веднага — отвърна Тигъра на Малайзия, — това ще е трудна стъпка за мен.
— Тогава кажете желанията си.
— Моля ви да ни свалите с Яниш и приятелите ми на остров Гайа.
— Добре! — съгласи се веднага Морланд. — Какво намерение имате? Ако са ви потребни средства…
Сандокан го спря с движение на ръката си.
— Не, благодаря ви! Засега имаме необходимото. А после… Нали ни върнахте сабите! Двамата с Яниш няма да ги оставим да ръждясват. Но, разбира се, не във война с вас. Край остров Гайа трябва да ме очакват корабите ми с останалите тигри на Момпрацем. Островът е обширен и див. Нито англичаните, нито холандците засега имат намерение да го завладяват. Няма кой да ни попречи да основем там нов Момпрацем.
Сандокан помълча малко и се обърна към Сурама:
— Ти никога ли не си мечтаеш за родния Асам?
— За Асам? — трепна Сурама.
— Да. Ти си дъщеря на раджата на Асам и короната на тази държава ти принадлежи по право.
— На мен ли?
— Да. Какво ще кажеш, Яниш? Може би, след като си отпочинем, ние с теб ще заминем за Индия или за
Асам?
— Какво ще правим там? — учуди се Португалеца.