— Ти, разбира се, ще се ожениш за Сурама.
— Речено-сторено! — засмя се Яниш. — А после?
— После ще върнем на Сурама наследството на баща и — Асам.
— И аз ще стана раджа? Хм! Няма да е лошо … но се надявам, Сандокан, че ще ни позволиш на нас със Сурама да вдигнем една сватба, която да се запомни.
Параходите пореха екзотичното море. Пред тях се разстилаше мъглива далечина, а отзад оставаше пенеста следа. Наоколо се носеха чайки, с широко разперени криле прелитаха албатроси…