Получаването на наследството я извади от релсите. Тя никак не можеше да разбере как и защо прие наследството, след като беше решила да се откаже от него.
— Защо? Защо? — питаше се тя.
Изведнъж лицето й стана спокойно. Очите й се притвориха. Тя поседя така няколко минути. Накрая въздъхна с пълна гръд като човек, излязъл от задушно помещение на чист въздух. Учудена, почувствува, че от необяснимата й тревога и тъга не е останала и следа. Стана, протегна се сладко, като че ли разкършваше изтръпналите си крайници, и с любопитство огледа стаята.
— Наистина тук е много интересно! Каква интересна шарка има килимът! А колко светлина! Как леко се диша!
Тя въздъхна дълбоко и започна да разглежда своето ново помещение с новопоявилото се чувство на някакво изострено любопитство: библиотеката, картинната галерия и чудната зимна градина.
— И всичко това е мое!…
За първи път тя помисли: „А все пак Щирнер е прав! Щастлива съм аз!“
IX. ПЕТДЕСЕТ ПРОЦЕНТА УВЕЛИЧЕНИЕ
След като остави Елза, Щирнер бързо слезе на втория етаж. В стаята на личния секретариат той завари Зауер, Ема Фит и икономката — старицата фрау Шмитхоф.
Зауер го погледна недружелюбно, а Фит и Шмитхоф — с тревога.
След като Елза Глюк стана пълноправна господарка, те не знаеха какви ще бъдат техните бъдещи взаимоотношения.
— Здравейте, господа! — оживено каза Щирнер. — Идвам от страна на новата ни господарка! Не се безпокойте за нищо: всички вие оставате на работа, аз вече говорих с Елза… фройлайн Глюк… Сега ще имаме много работа… Нашата прелестна господарка не е запозната с банковото дело и върху нас — главно върху мен и вас, Зауер — ще падне тежестта на управлението на банката на Елза Глюк.
— Бих ви помолил да не решавате за мен и да не определяте моите задължения — злъчно каза Зауер.
— Да… А как иначе? Е, ние пак ще поговорим. Сега имам неотложна работа.
Щирнер бързо премина в кабинета, написа нещо на писалището на Готлиб, скри написаното в чекмеджето, заключи го и влезе в своята стая. Скоро се върна обратно и отново седна на писалището на Готлиб.
В кабинета влезе Елза, а след нея се явиха Зауер, Фит и Шмитхоф.
Ема и икономката благодариха на Елза за това, че ги оставя на работа при себе си.
— А! Фройлайн Глюк, много се радвам, че решихте да Дойдете при мен! — каза Щирнер. — Как се чувствувате?
— Благодаря ви, добре.
— Хареса ли ви домът?
— Много! — оживено отговори тя. — Целият горен етаж е облян от слънце. Струва ти се, че плуваш в слънчев океан. А зимната градина е очарователно кътче. Наистина не е необходимо да се ходи в Ница, когато човек има толкова близо това зелено убежище.
— Отлично! Значи, всичко е наред? — весело се усмихна Щирнер.
Неочакваното оживление и жизнерадостност на Елза направиха обратно впечатление на Зауер. Той застана нащрек, подозрително я погледна и почна да хапе устни.
— А сега бъдете любезна да свалите от плещите си деловия товар — каза Щирнер. — Съгласно вашето желание аз приготвих генерално пълномощно на мое име… Бъдете така добра да го подпишете.
Зауер, Шмитхоф и дори наивната Ема бяха учудени. Всички считаха за естествено генералното пълномощно да бъде дадено на Зауер — годеника на Елза — или че в краен случай управлението би могло да бъде разделено между него и Щирнер.
— Да, да — с готовност отговори Елза и взе писалката.
— Една минута! — Щирнер позвъни и в стаята влезе старчето нотариус с двама свидетели.
— Извинете — посрещна го Щирнер, — че ви безпокоим, като ви каним, по стара традиция, у дома…
Старчето любезно кимна с глава.
Елза подписа пълномощното. За няколко минути формалностите бяха приключени.
— Трябваше да се спазят формалностите. Благодаря ви! Вие сте свободен — каза Щирнер.
Нотариусът, Фит и Шмитхоф излязоха.
— Вие, Зауер, си оставате юрисконсулт. Но нашият нов банкер е по-добър от предишния и увеличава заплатата ви с петдесет процента. Струва ми се, че такова беше нареждането ви?
— Да, да! — отговори Елза.
— Благодаря за честта, но аз се отказвам от увеличението и от мястото… — отговори позеленял от яд Зауер.