— Но защо, Ото? Ти се шегуваш! — запита Елза, като гледаше годеника си.
— Е, вие тук се разберете с господарката, а аз нямам време.
Трябва да сляза в банката, щастие е, че старецът Карл Готлиб измисли такъв хубав начин за свързване.
И като натисна копчето, Щирнер потъна в отвора на пода.
— Нали се шегуваш, Ото? — повтори Елза, когато остана насаме със Зауер, и ласкаво докосна ръката му.
Зауер отдръпна ръката си с отвращение и се намръщи.
— Не зная кой от двама ни се шегува… Струва ми се, че вие, фройлайн Глюк…
— Ото!
— Само че вашите шеги приличат на издевателство… издевателство над човешкото достойнство, любовта, доверието, дружбата.
Зауер заговори с обида в гласа:
— Елза! Какво става с теб, Елза? Ти ме уверяваше, че ще се откажеш от наследството, и ме излъга… Защо?
— Нима не разбираш, че така трябваше да бъде, Ото? Нима самият ти не излезе в съда от мое име?
— Да, излязох… Сам не зная защо… Това беше някакво дяволско внушение… Впрочем ти ме помоли и аз го направих… Нали на теб нищо не мога да откажа… Но ти? Ти ме излъга! Ти стана милионерка и отново събуди у мен демоните на съмнението, които ме измъчват. Това наследство те позори, петни нашата любов. И това далеч не е всичко: изведнъж даваш генерално пълномощно на Щирнер!… Знаеш ли какви нови, черни подозрения пробуди? С него сте едно. Ти си му… близка! Ти си съучастница в неговите престъпления. Ти ме залъгваше като малко дете.
— Ото!
— Мълчи! Нима не разбираш, че около твоето име ще съчинят легенди, ще те овалят в калта и тази кал ще проникне от улицата тук, в този златен храм — той няма да те запази. Ти живееш с него под един покрив, ти…
— Ото, моля те, успокой се!
— Не, не мога да се успокоя!… И всичко това ти се стори недостатъчно. За да ме унижиш, ти ми предлагаш петдесет процента увеличение на заплатата. Хахаха! Любов и достойнство за петдесет процента!
Зауер истерично се разсмя.
Потресената Елза го гледаше безпомощно. В нея ставаше ужасна борба. Накрая нервите й не издържаха и тя се разплака, Зауер притихна, като нервно хлипаше и тежко въздишаше от време на време.
— Колко съм нещастен… Колко съм нещастен!… — говореше тихо той, като седеше в креслото, опрял глава на ръцете си.
Елза се доближи и го прегърна.
— Ото, наистина ли мислиш, че съм толкова лоша? Ами че аз те обичам! Успокой се, мили мой, скъпи… Ще направя всичко, което поискаш…
— Наистина ли?
— Наистина — твърдо отговори Елза. — Не ме обвинявай, самата аз не зная как стана всичко това…
Зауер се надигна. След него стана и Елза.
— Не ми трябват богатства, аз обичам теб, само теб — каза той, като стискаше ръцете й. — И заради моята любов искам: утре, чуваш ли, още утре, не по-късно да се оженим, и утре ти ще изгониш от дома този проклет Щирнер и всичките му кучета!
— Съгласна съм.
— Елза!
— Ото!…
Площадката на асансьора пристигна безшумно.
— Охо! Целувате се! — изведнъж чуха зад себе си насмешливия глас на Щирнер и като се отдръпнаха един от друг, те се огледаха. — Каква трогателна сцена!
Щирнер стоеше зад писалището и пушеше пура.
— Вие защо сте тук? — възкликна с негодувание Зауер.
— Служебен дълг! — насмешливо отговори Щирнер. — Доверието, с което ме облече нашата господарка…
— Нашата господарка промени решението си и ви уволнява — прекъсна го Зауер, — генералното пълномощно на ваше име ще бъде унищожено. Като възнаграждение за вашите услуги ще получите двумесечна заплата с петдесет процента увеличение.
— Ще се наложи да открия пътуващ цирк — каза Щирнер и се почеса по челото.
Когато остана сам, той се намръщи, извади от чекмеджето на писалището някакви чертежи, прегледа ги, сърдито промърмори нещо, бързо влезе в своята стая и за дълго се заключи в нея.
X. МОМИЧЕТО СЪС СЧУПЕНАТА СТОМНА
Измина един месец. Ема Фит седеше на обичайното си място-и пишеше на ремингтона.
Зауер, побледнял, вчесан небрежно, небръснат, дълго се разхожда с големи крачки из кабинета, като поглеждаше под око Ема. След това се приближи до нея и като се поклащаше от крак на крак, започна втренчено да я гледа в лицето.
Бързите пръсти на Ема започнаха да удрят неравномерно клавишите на ремингтона. Тя се изчерви от втренчения поглед на Зауер и без да прекъсва работата си, запита:
— Защо ме гледате така, сякаш ме виждате за пръв път, господин Зауер? Пречите ми да работя…
— Фройлайн Ема. та вие сте очарователна!
Ема се изчерви още повече, но се опита да даде вид, че не е чула думите му.
— Чудна работа! — продължи Зауер. — Работите тук повече от година, срещаме се всеки ден, а едва през последния, месец като че ли очите ми се отвориха: този приятен овал на лицето, меките коси, които ти се иска да докоснеш и погалиш, тези изумителни очи! В тях има детска наивност и лукавството, на малка палавница. Вие сте същинско „Момичето със счупената стомна“.