Да се върнем на темата. Който е прочел внимателно изложеното, се е уверил, че споменатите императори са се провалили, защото са си спечелили омраза и презрение. Една част са вървели по едни пътища, а други по точно противоположните, но независимо от следваните пътища, едни са били щастливи, а други са имали печален край. Понеже са били нови императори, за Пертинакс и Александър е било безполезно и опасно да вървят по стъпките на Марк Аврелий, който е имал властта в наследство. Каракала, Комод и Максимин са загинали, понеже са искали да вървят по стъпките на Север без да са имали неговите качества.
Един нов владетел не трябва да подражава на Марк Аврелий, нито на Север, но трябва да научи от Север как да се добере до престола, а от Марк — как да се закрепи на него, след като вече е установил и заздравил властта си.
ГЛАВА XX
ДАЛИ КРЕПОСТИТЕ И ДРУГИТЕ ЗАЩИТНИ УКРЕПЛЕНИЯ, КОИТО ВЛАДЕТЕЛИТЕ ПОСТОЯННО ГРАДЯТ, СА ПОЛЕЗНИ ИЛИ НЕ
Някои владетели, за да запазят непременно властта си, обезоръжавали поданиците си; други поддържали партийното разединение в завладените земи; трети поддържали неприятели; някои се опитвали да спечелят поданиците, които в началото на властването са били несигурни; някои издигали крепости, други разрушавали съществуващите. Почти е невъзможно да се даде окончателна преценка, без да се вземат под внимание особените условия и обстоятелства за всяка страна, затова ще говоря общо по въпроса, доколкото самият той позволява.
И така, никога нов владетел не е обезоръжавал поданиците си, напротив, ако са били невъоръжени, винаги ги въоръжавал. Владетелят ги спечелва щом ги въоръжи. Които са били подозрителни, стават верни, а верните — негови горещи привърженици.
Владетелят не може да въоръжи всички поданици, но като въоръжи едни по-лесно може да се справи с другите. Въоръжените се считат задължени на владетеля, заради отдаденото им предпочитание, а невъоръжените смятат, че другите заслужават оказаното им предимство, защото са изложени на повече опасности и имат повече задължения.
Когато владетелят обезоръжава поданиците си, ги обижда с проявеното недоверие, а то пробужда омраза в народа. Владетелят не може без войска и щом обезоръжи поданиците си, се налага да прибегне към наемна войска, за чиито качества вече стана дума. Колкото и да е добра тази войска, тя не може да е толкова многочислена, че да го защити както от външните врагове, така и от подозрителните поданици.
Както казах, нов владетел в нова държава винаги се грижи за въоръжаването й. Историята е пълна с такива примери. Но когато присъедини новозавладяната държава към старата своя държава, тогава му се налага да обезоръжи новите си поданици, без тези, които са го подпомогнали при завладяването. С течение на времето трябва да ги обезсили и да внесе в новата държава необходимите указания, които да му подсигурят власт над войниците, каквато има в старата си държава.
Нашите деди, особено тези, които минавали за мъдри, казвали, че е необходимо Пистоя да се владее чрез вътрешни размирици, а Пиза чрез крепости, затова подхранвали раздори в някои земи, за да ги владеят по-лесно. За онези времена, когато Италия е била сравнително спокойна, тази политика е могла да бъде оправдана. Смятам, че днес не може да се оправдае с нищо. Аз не вярвам, че възбужданото разединение може да донесе добро. Напротив при приближаването на врага, градът, в който се поддържа разединение непременно ще бъде изгубен. По-слабата партия ще се присъедини към външния враг, а другата ще бъде безсилна да се бори с него.
Предполагам, че венецианците са се ръководили от тези съображения като са поддържали в подвластните си градове партиите на гвелфите и гибелините; и макар че не ги оставяли да стигнат до кръв, раздухвали несъгласието помежду им, за да не могат двете партии да се съюзят против тях. Известно е, че това не помогна на венецианците. След нанесеното им при Вайла поражение, няколко града от подвластните им се вдигнаха против тях и си възвърнаха свободата.