ГЛАВА V
ЗА ТОВА КАК ДА СЕ УПРАВЛЯВАТ ГРАДОВЕТЕ И ДЪРЖАВИТЕ, КОИТО ПРЕДИ ЗАВОЮВАНЕТО ИМ СА СЕ УПРАВЛЯВАЛИ ПО СОБСТВЕНИ ЗАКОНИ
Когато завоюваните държави са свикнали да живеят по собствени закони и свободно, три са начините, по които завоевателят може да ги запази: първият е да ги разруши напълно; вторият — да се засели да живее в тях и третият — да ги остави да живеят по своите закони, като им определи данък и създаде в тях управление от малцина, които да поддържат приятелско отношение към завоевателя. Управителите знаят, че създаденото от завоевателя управление не може да съществува без приятелството и силата му и са принудени да вземат всички мерки, необходими за запазване на властта му. Един град, който е свикнал да живее свободно, по-лесно може да бъде запазен чрез неговите граждани, отколкото чрез каквото и да е друго средство. За пример ще посоча спартанците и римляните. Спартанците управлявали Атина и Тива24 с малобройно правителство, но изгубили двата града.
Римляните, за да запазят Капуа, Картаген и Нуманция ги, разрушили и не ги изгубили.25 Те решили да владеят Гърция както са я владели спартанците и я оставили да се управлява със собствените си закони и да живее свободно. Това средство не им донесло успех и се принудили да смажат много градове и държавата. Следователно, новозавоюваната държава може да се запази само с едно средство — унищожаването. Владетелят, който завоюва град, свикнал да живее свободно, и не го унищожи, рискува самият той да бъде унищожен. Там народът винаги ще се бунтува в името на свободата и старите си порядки, които не могат да бъдат заличени от паметта му нито от времето, нито от благодеянията. Каквито и мерки да се вземат, не се ли разединят или разпръснат жителите, те не забравят свободата и предишното си управление и при всеки удобен случай се опитват веднага да го възстановят. Така се случи в Пиза след близо стогодишно флорентинско робство.26
Когато градовете или държавите, които владееш, са привикнали да живеят под властта на владетел, чиято род е унищожен или прекъснат, можеш по-лесно да спечелиш поданиците и да се подсигуриш. Те вече са свикнали да се подчиняват, лишени са от стария си владетел, а е много трудно да се споразумеят за избирането на нов, при това не умеят да живеят свободно и неохотно вземат оръжието.
В републиките съществува повече жизнен кипеж, повече омраза, по-силно желание за мъст. Споменът за предишната им свобода не ги напуска, нито може да ги напусне и тогава най-сигурното средство е да ги унищожиш или да се заселиш в тях.
ГЛАВА VI
ЗА НОВИТЕ ВЛАДЕНИЯ, ЗАВОЮВАНИ СЪС СОБСТВЕНО ОРЪЖИЕ
Нека никой не се учудва, когато по-нататък, говорейки за съвсем новите владения, владетелите и държавата, привеждам примери из живота на най-великите личности. Хората винаги вървят по отъпканите пътища и в делата си подражават на другите, макар че не могат да следват напълно пътя им, нито да постигнат дарбите на онези, на които подражават. Благоразумният човек трябва да върви по пътищата, по които са вървели великите личности и да подражава на всички, които са превъзхождали останалите, та по този начин да може, ако не да се издигне толкова, че да се изравни с идеала си, поне да напомня за него. Той трябва да постъпва като умелите стрелци, които познават силата на лъка си и когато им се стори, че точката, която искат да улучат, е твърде отдалечена, се прицелват по-високо над нея, за да може стрелата да я достигне.
Ще кажа, че в съвсем новите владения трудностите, които новият владетел среща при запазването им, зависят от личните му качества. За да може обикновен гражданин да се издигне до престола, е необходимо или да е смел, или да се радва на благоволението на съдбата. Естествено е, че когато има едното или другото, се избягват много трудности. Истината е и това, че който е дължал по-малко на щастието, а повече на смелостта, се е задържал по-дълго. Благоприятно обстоятелство за новия владетел е, че е принуден да живее в новозавоюваните земи, поради липса на други.
Като пример за владетели, които са станали такива не по благоволение на съдбата, а благодарение на личните си качества, ще посоча като най-достойни Мойсей, Кир, Ромул, Тезей.27 За Мойсей не би трябвало да се говори, защото е бил само изпълнител на онова, което му е заповядано от Бога, но все пак заслужава да се възхищаваме от него поне заради това, че Бог го е удостоил със заповедите си.
24
От 404 до 403 г. пр.н.е., след Пелопонеските войни, Спарта налага на Атина управлението на 30-те тирани. През 403 г. Атина придобива свободата си. Проспартанското правителство в Тава е на власт от 382 до 379 г. пр.н.е. когато е смъкнато от Пелпоид и Епаминонд.
25
Вследствие въстанието на Капуа срещу римляните, след битката при Кана в 216 г. пр.н.е., му е била отнета автономността; Картаген е разрушен през 146 г. пр.н.е., а Нуманция (Северна Испания) е разрушена през 133 г. пр.н.е.
26
През 1405 г. флорентинците закупуват Пиза от висконтите. Въставайки през 1494 г. срещу господарите си, Пиза е освободена, но през 1309 г. изпада отново под господството на Флоренция.
27
Мойсей (13 в. пр.н.е.) — древноеврейска митологична личност, почитан като законодател, посредник между еврейския народ и Бога, извел на евреите от Египет; Кир (600–530 г. пр.н.е.) — основател на Персийската империя; Ромул (7 в. пр.н.е.) — легендарна личност, един от основателите на Рим; Тезсй (12 в. пр.н.е.) — цар на Атина и митологичен герой, на който се приписва убийството на Минотавъра.