Кир и останалите, които са завладели или основали държави, са достойни за възхищение и, ако подложим на преценка делата и управлението им, ще разберем, че не са се различавали от Мойсеевите, чийто учител е бил толкова велик. Когато изучаваме делата и живота им, ясно виждаме, че на щастието те дължат само случая. Този случай им е послужил за материал, на който са предавали формата, която те са намирали за добре. Ако не им се предоставяше случая, техните способности щяха да изгаснат непроявени; ако пък бъдеха лишени от способности, случаят щеше да се яви напразно.
Трябвало е Мойсей да намери израелския народ в Египет, поробен и подтиснат, с желанието му да се освободи от робството, за да го накара да тръгне след него. За да стане Ромул крал на Рим и основател на римската империя, трябвало е да не се намери за него място в Алба и да бъде захвърлен след раждането си. Трябвало и Кир да намери персийците, недоволни от управлението на мидийците, а те да са безволеви и изнежени от продължителния мир. Тезей също не би могъл да прояви смелостта си, ако атиняните не са били разпръснати. И тъй, случаите са направили тези хора щастливи, а те със своята необикновена смелост и способност са направили известни случаите, благодарение на което отечеството им се прославило и станало щастливо.
Такива личности стават владетели по пътя на смелостта. Те завладяват държавите трудно, но лесно ги запазват. Трудностите, които срещат при завладяването, отчасти произлизат от новото управление и преобразуванията, които са принудени да въведат, за да положат основите на властта и сигурността си. Не трябва да се забравя, че няма нищо по-трудно и което повече да пречи на успеха, от въвеждането на нови наредби. Въвеждането им прави неприятели всички, които са били облагодетелствувани от старите и сдържани защитници тези, които биха били облагодетелствувани от новите. Тази сдържаност се дължи отчасти на страха от противниците, на чиято страна са законите и отчасти на недоверието, с което хората се отнасят към новите неща дотогава, докато не проверят от опит ползотворността им. Винаги, когато противниците на новите наредби имат случай, ги нападат със стръв, а защитниците им ги защитават сдържано и князът рискува да загине заедно с тях.
Ако искаме да разгледаме този въпрос добре, трябва да обърнем внимание на това дали тези реформатори действат сами, или зависят от други; дали при осъществяване на плановете си трябва да молят, или могат да се налагат. В първия случай те винаги се провалят и не постигат нищо. Когато са напълно самостоятелни и могат да се налагат, много рядко им се изплъзва успехът. С това се обяснява защо всички въоръжени пророци са побеждавали, а невъоръжените са били побеждавани. Защото освен казаното трябва да се има предвид и това, че народът по природа е променлив и лесно можеш да го убедиш в нещо, но е мъчно да го задържиш за дълго на това убеждение. Затова трябва да разполагаш с нужните средства, та когато престане да вярва, да можеш да го заставиш да вярва на силата. Ако Мойсей, Кир, Тезей и Ромул не бяха въоръжени, нямаше да могат да заставят поданиците си да се подчиняват дълго време на заповедите им. Така в наше време Джероламо Сованарола28 се провали щом множеството започна да не вярва на новите му разпоредби, защото той нямаше средства да задържи вярващите към вярата им, както и да застави невярващите да повярват. При осъществяване на плановете си водачите от типа на гореспоменатите срещат големи трудности и на всяка крачка са изложени на опасности, които трябва да превъзмогват със смелостта и ловкостта си, но превъзмогнат ли ги, започнат ли да им засвидетелстват почит и след като са се отървали от съперниците си, те стават силни, спокойни, почитани и щастливи.
Към представените примери от много велики личности искам да прибавя още един, на не толкова велик човек, но той има известна връзка с тях и да се задоволя само с него, без да изброявам други. Думата ми е за Хиерон Сиракузки29, който от обикновен гражданин станал княз. От съдбата той получил само случая. Подтиснатите сиракузци го избрали за пълководец и благодарение на заслугите си станал техен владетел. Още като обикновен гражданин той бил толкова смел и способен, че всички, които са писали за него, казват, че за да бъде княз, му е липсвало само княжество. Той премахнал старата войска и създал нова, изоставил старите съюзи и създал нови. Когато се сдобил с предани войници и съюзници, му е било лесно да гради на такава основа. За него е било мъчно да завладее, но лесно да запази завладяното.
28
Джироламо Саванарола (1432–1498 г.) — монах, доминиканец, църковен н политически реформатор. Един от основателите на Флорентинската република, основана след прогонването на Медичите през 1494 г., отлъчен от църквата и изгорен като еретик.