ГЛАВА VII
ЗА НОВИТЕ КНЯЖЕСТВА, КОИТО СЕ ЗАВЛАДЯВАТ
Онези, които от обикновени граждани стават князе само по благоволение на съдбата, се изкачват без мъка на княжеския престол, но с много трудности се задържат на него. В устрема си към властта те не срещат никакви спънки. Всички спънки възникват, когато те вече са се домогнали до нея. Такива са всички, на които се отстъпва една държава срещу пари или по благоволението на този, който отстъпва. Такива си били онези, на които Дарий е дал от Гърция градовете Йония и Хелеспонт, за да ги управляват за негова безопасност и слава. Такива са били и ония, които от обикновени граждани ставали князе като подкупвали войниците. Те се облягат единствено на волята и щастието на тези, които са ги направили владетели — на две променливи и неустойчиви основи. Те не умеят и не могат да запазят положението си. Не умеят, защото, ако нямат пъргав ум и смелост, не са способни да командват, щом винаги са живели като обикновени граждани. Не могат, защото не разполагат с войски, които да са привързани към тях и да са им верни. Всички държави, които се създават бързо, са като растенията, които в природата се раждат и растат бързо, но не хващат здрави корени и не се развиват достатъчно, за да могат да устоят на бурите и неблагоприятното време. Държавата пропада, ако тези, които бързо са станали владетели, нямат достатъчно ум и смелост и не съумеят да запазят това, което им е дала съдбата, и не изградят основите, които други са изградили преди да станат владетели.
За тези два начина, чрез които се достига до престола на владетеля — или със способност и смелост, или по благоволението на съдбата, искам да приведа два примера от наше време. Думата ми е за Франческо Сфорца и Чезаре Борджия30.
Франческо стана дук на Милано от обикновен гражданин, благодарение на големия си ум и извънредната си смелост и успя да запази без особени усилия това, което придоби с толкова трудности.
Чезаре Борджия, наречен от народа Валентино, достигна до владичеството чрез щастието на баща си и го загуби щом той умря, въпреки че стори всичко, което би сторил всеки разумен и смел мъж, за да пусне корени в държавите, които бе завладял с оръжието и щастието на други. Както вече казах, тоя, който не е положил основите по-рано, би могъл да ги положи после, но това е съпроводено с трудности за строителя и с опасности за зданието. Ако проследим действията на Дука, ще разберем как е изградил основите на бъдещото си могъщество. Аз не смятам, че това е излишно, защото не знаем какви по-добри предписания бих могъл да дам на един нов владетел от примера на Валентино. Ако въпреки всичко не успя, затова е виновен не той, а неговата изключително враждебна съдба.
Когато Александър VI поискал да направи сина си велик дук, се изправил пред много настоящи и бъдещи трудности. Първо не е виждал средство да го напрани господар над някоя държава, която да не е под властта на църквата и е знаел, че ако се опита да вземе някоя от тях, ще му се противопостави миланският лук и венецианците, защото Фаенца и Римини бяха вече под закрилата на Венеция. При това виждал, че войските на Италия, особено онези, с които би могъл да си послужи, се намират в ръцете на хора, които се боят от засилването на папата. На тях той не можеше да се довери, защото бяха във властта на Орсини, Колона31 и привържениците им. Следователно се налагаше да се измени коренно този ред на нещата и да станат бъркотии в италианските държави, за да бъде сигурно завладяването на част от тях. Това му се удаде лесно. Венецианците, подтиквани от други причини, се канеха да повикат французите в Италия. Папата не само, че не се противопостави, но дори ги улесни, като разтрогна стария брак на Людовик. И тъй, кралят влезе в Италия с помощта на венецианците и със съгласието на Александър. Щом кралят влезе в Милано, папата получи от него хора за завладяването на Романя, която му бе отстъпена, благодарение на прославеното име на краля. След като завладя Романя и смаза привържениците на Колона, на Дука, който искаше да я запази и да продължи завоеванията си, пречеха две обстоятелства: първо войските, в чиято вярност се съмняваше, и второ — волята на Франция; той се боеше да не би привържениците на Орсини, с които си беше послужил, не само да му изменят и попречат да разшири владенията си, но дори да му отнемат вече завладяното, и да не би и кралят да стори нещо подобно.
30
Чезаре Борджия — роден 1475 г., е убит през 1507 г. Син е на папа Александър VI, който го издига за архиепископ през 1492 г. и за кардинал през 1493 г. Скоро захвърля църковния сан и се отдава на политика. През 1501 г. завладява Романя. Вероломен, безчовечен и развратен, но заедно с това пример за политически реализъм и липса на предразсъдъци.