От вагоните изскачат
дружно всичките спирачи
и със общи сили те
сенапъват в миг, така че
виж, скалата отлете
по надолнището, значи.
А началник-влака гледа:
няма никаква повреда.
Релсата напълно здрава,
що да чакаме тогава?
Чува се сигнал и пак
тръгва пътнишкия влак.
. . . . . . . . . . . . . . . . .
Браво, браво, Вестинг Хаус,
Хардий, Божич, Кунц и Кнор,
вечна слава, вечна слава —
колелата пеят в хор,
че измислихте спирачки
здрави, сигурни, добри —
една ръчка завърти
и тогава спираш, значи,
точно дето искаш ти.
Браво, браво вам, другари,
машинисти и огняри,
що опасвате света
чак от северния студ
до екваторния пек
и разнасяте честта
и труда, и гордостта
на културния човек.
Браво бодри кантонери!
Със сигналните фенери
в дъжд и вятър, пек и студ
вие с непосилен труд
бдите, пазите редът.
Браво, браво вам, безбройни,
вам, безименни герои!
Вам, които тук ви нема
в тази мъничка поема,
без които кой знай как
би пътувал всеки влак.