– Най-добре е да я изядеш тук, преди да се върнем вътре.
– Фани погледна към вратата на къщата, а след това и към прозорците на втория етаж. – Защо не влезеш в тоалетната, докато ядеш?
Това ми прозвуча доста неприятно, но бях толкова гладна, че не ме интересуваше. Върнах се обратно в малката барака и изядох ябълката до сърцевината ѝ. По брадичката ми се стичаше сок, който избърсах с опакото на ръката си. Баща ми ядеше сърцевината на ябълката и обелките.
– Там се намират всички полезни съставки. Истинско невежество е да се изхвърлят – казваше той. Но за мен да изядеш твърдата част, бе като да изядеш костите на риба.
Отворих вратата, а Фани докосна брадичката си. Гледах я учудено.
– Доказателство – каза тя и аз избърсах лепкавата си брадичка.
Когато се върнахме в шивашката стая, Мери беше намръщена. Пъхна в ръцете ми купчина парчета плат и нареди:
– Сложи карфици.
В следващия един час внимателно съединявах с карфици две парчета, но всеки път, щом приключех, тя грабваше плата, оглеждаше го набързо и го подхвърляше обратно към мен.
– Немарлива бъркотия. Направи го отново.
– Но...
– Не спори. Трябва да се срамуваш от работата си.
Останалите жени повдигаха глави, а след това безмълвно се връщаха към задълженията си.
Махах карфиците с треперещи ръце. След това бавно отново съединявах плата, като с метален линеал измервах по два сантиметра и половина между всяка карфица. Богато украсен златен часовник с куполовидно стъкло тиктакаше силно на лавицата. Затаявах дъх, докато Мери разглеждаше ръкоделието ми.
– Тук не е добре – каза тя най-после и вдигна плата.
– Какво не е наред?
– Не е равно – тя не ме поглеждаше в очите. – Може би ти просто...
Гласът ѝ заглъхна.
– Какво?
– Може би не ставаш за тази работа.
Долната ми устна затрепери и аз стиснах здраво уста. Не спирах да мисля, че някой, може би Фани, ще ме защити, но това не се случи.
– Майка ми ме научи да шия.
– Но сега не кърпиш скъсания панталон на баща си. Хората плащат добри пари...
– Мога да шия – изтърсих аз. – Вероятно по-добре от теб.
Мери ме изгледа изумено.
– Ти... ти си нищо – отвърна бързо тя. – Дори нямаш семейство!
Ушите ми забучаха. Успях единствено да кажа:
– А ти нямаш никакви обноски.
Изправих се, излязох от стаята и затворих вратата зад себе си. Обмислях възможностите в коридора. Можех да избягам, но къде щях да отида?
След миг вратата се отвори и Фани се показа.
– За бога, дете – прошепна тя. – Защо си толкова устата?
– Това момиче е гадно. Какво съм му направила, че се държи така?
Фани сложи ръката си върху моята. Пръстите ѝ бяха груби и твърди.
– Нищо добро няма да постигнеш с кавги.
– Но карфиците ми бяха равни.
Жената въздъхна.
– Мери само си вреди, като те кара да вършиш работата повторно. Плащат ѝ на брой, така че не знам какво си мисли, че прави. Нека те попитам нещо. На теб плащат ли ти?
– Да ми плащат ли?
– Фани! – прокънтя глас над нас. Погледнахме нагоре и видяхме госпожа Бърн на най-горното стъпало. Лицето ѝ бе зачервено. – Какво става тук? – Не можах да позная дали бе чула разговора ни.
– Нищо, за което да се тревожите, мадам – отвърна Фани бързо. – Момичетата малко се поскараха.
– За какво?
– Честно казано, мадам, не мисля, че искате да знаете.
– Но аз искам.
Фани ме погледна и поклати глава.
– Ами... Нали сте виждали момчето, което носи следобедния вестник? Започнаха да спорят дали си има любима. Знаете какви са момичетата.
Издишах бавно.
– Това е наистина глупаво, Фани – отбеляза госпожа Бърн.
– Не исках да ви казвам.
– Връщайте се на работа. Дороти, повече не искам да чувам за тази глупост, разбра ли?
– Да, мадам.
– Има работа за вършене.
– Да, мадам.
Фани отвори вратата и влезе в стаята пред мен. С Мери не си говорихме до края на деня.
Същата вечер госпожа Бърн сервира говеждо, картофена салата, оцветена в розово от червено цвекло, и жилаво зеле. Господин Бърн дъвчеше шумно. Чувах всяко щракане на челюстта му. Знаех, че трябва да сложа салфетката за хранене на скута си – баба ме беше научила на това. Знаех как да използвам нож и вилица. Говеждото бе сухо и безвкусно като картон, но аз бях толкова гладна, че едвам се сдържах да не го напъхам наведнъж в устата си. Малки хапки, които подхождат на една дама, казваше баба.
Няколко минути по-късно госпожа Бърн остави вилицата и каза:
– Дороти, време е да обсъдим правилата в тази къща. Както вече знаеш, ще използваш тоалетната в задния двор. Веднъж седмично, в неделя вечерта, ще си взимаш вана в умивалнята до кухнята. Неделя е и ден за пране и от теб се очаква да помагаш. Лампите се гасят в девет часа вечерта. В килера има дюшек за теб. Всяка вечер ще го вадиш в коридора, а сутрин ще го прибираш обратно преди момичетата да пристигнат в осем и половина.